С настъпването на пролетта и по-честото извеждане на стадата на паша рискът от проблеми с копитата при овцете и козите чувствително нараства. Влажната почва, калните участъци, росата сутрин и замърсените места около водопоите създават благоприятни условия за развитие на инфекции.
При движение по пасищата животните често стъпват върху мокри терени, камъни и замърсени площи, а това омекотява копитния рог и улеснява навлизането на причинители на възпаления. Именно през този сезон по-често се появяват заболявания като Гниене на копитото, които бързо могат да обхванат голяма част от стадото.
Защо пролетта увеличава риска
След зимния период копитата често са по-чувствителни. При излизане на пасище те попадат в среда с повече влага, органични замърсявания и неравен терен.
Особено рискови са местата около хранилки, поилки и входове към кошарите, където почвата се задържа мокра по-дълго време.
Ако копитата останат влажни продължително, кожата между пръстите омеква и инфекциите проникват по-лесно.
Какво трябва да се прави редовно:
Преглед на копитата – Преди активния пасищен сезон е добре да се направи внимателен оглед на всички животни.
Почистване и подрязване – Излишният рог трябва да се премахва навреме, за да не се задържа мръсотия.
Преминаване през вана – При съмнение за проблеми стадото може да преминава през дезинфекционна вана.
Суха настилка – След връщане от паша животните трябва да стъпват на сухо място.
Контрол на влажните участъци – Да се избягват силно кални терени, особено след дъжд.
Какви разтвори се използват най-често:
Меден сулфат често се използва при обработка на копитата, защото ограничава развитието на инфекция.
Формалин също се прилага, но само при добра вентилация и внимателна работа.
Натриев хипохлорит може да се използва при редовна профилактика.
Пасището не е само храна, а и изпитание за копитата
През лятото животните изминават повече разстояния и копитата се натоварват повече. При наличие на дребни ранички инфекцията лесно навлиза.
Затова редовният контрол през целия сезон спестява загуби, защото куцащото животно яде по-малко, движи се трудно и отслабва.
Добрата грижа през пролетта често решава проблеми, които иначе се влачат през цялото лято.
Особено внимание трябва да се обръща на пасищата, където има продължително задържане на влага, ниски сенчести места и участъци около естествени водоизточници. Именно там най-често се създават условия за развитие на причинителите на копитни заболявания. Опасни са и терените с остри камъни, чакъл или твърда пресъхнала почва, защото при тях лесно се получават дребни наранявания, през които инфекцията навлиза в копитото.
През топлите месеци рискът се увеличава и около местата за поене, където животните се събират по-често и почвата бързо се превръща в кална зона. Ако стадото ежедневно преминава през едни и същи влажни участъци, вероятността от възпаления чувствително нараства.
Сред първите признаци, които стопанинът може да забележи, са по-бавно движение, нежелание за изкачване по наклон, по-често лягане и изоставане от останалите животни. Понякога животното започва леко да щади единия крак, още преди да се появи ясно изразена куцота.
При оглед често се вижда зачервяване между пръстите, неприятна миризма или омекване в долната част на копитото. При Гниене на копитото състоянието може да се развие бързо, особено ако времето остане влажно няколко дни поред.
Добра практика е стадото да преминава редовно през сух участък преди прибиране в обора, а местата около поилките да се поддържат чисти и да се засипват при нужда с чакъл или сух материал. Така копитата изсъхват по-бързо и опасността от инфекция намалява значително.
Особено внимание трябва да се обръща на пасищата, където има продължително задържане на влага, ниски сенчести места и участъци около естествени водоизточници. Именно там най-често се създават условия за развитие на причинителите на копитни заболявания. Опасни са и терените с остри камъни, чакъл или твърда пресъхнала почва, защото при тях лесно се получават дребни наранявания, през които инфекцията навлиза в копитото.
През топлите месеци рискът се увеличава и около местата за поене, където животните се събират по-често и почвата бързо се превръща в кална зона. Ако стадото ежедневно преминава през едни и същи влажни участъци, вероятността от възпаления чувствително нараства.
Сред първите признаци, които стопанинът може да забележи, са по-бавно движение, нежелание за изкачване по наклон, по-често лягане и изоставане от останалите животни. Понякога животното започва леко да щади единия крак, още преди да се появи ясно изразена куцота.
При оглед често се вижда зачервяване между пръстите, неприятна миризма или омекване в долната част на копитото. При Гниене на копитото състоянието може да се развие бързо, особено ако времето остане влажно няколко дни поред.
Добра практика е стадото да преминава редовно през сух участък преди прибиране в обора, а местата около поилките да се поддържат чисти и да се засипват при нужда с чакъл или сух материал. Така копитата изсъхват по-бързо и опасността от инфекция намалява значително.
