Без бързи и решителни мерки производството на ориз в Европа може да се окаже без бъдеще. Производители и участници по цялата верига – от полето до преработката – все по-силно предупреждават, че секторът е под натиск и балансът на пазара се нарушава.
Рекорден внос и нарастващ натиск върху европейските фермери
През последната търговска година вносът на ориз в Европейския съюз достига около 1,7 милиона килограма. Значителна част от този обем влиза на пазара с намалени или нулеви мита, благодарение на съществуващи търговски споразумения.
В същото време европейските производители работят при съвсем различни условия. Те плащат значително повече за торове, енергия и труд, а освен това са длъжни да спазват едни от най-строгите екологични и производствени правила в света. Тази комбинация от фактори създава все по-голяма несигурност както за фермерите, така и за предприятията, които преработват ориз.
Пазарът се разклаща
През последните месеци цените на необработения ориз започват да се понижават. Част от производителите вече се опитват да се приспособят, като насочват производството си към японика – сорт ориз, който традиционно се смята за по-стабилен пазарно.
Но и тук има риск. Ако прекалено много фермери преминат към този тип производство, може да се стигне до пренасищане на пазара, което допълнително ще натисне цените надолу.
Значение за селските райони
Отглеждането на ориз в Европа не е само въпрос на храна. В редица региони то има ключова роля.
Затова запазването на жизнеспособно оризопроизводство е важно не само за фермерите, но и за устойчивото развитие на цели райони.
Искания към европейските институции
Представителите на сектора настояват за преразглеждане на някои от действащите политики, за да се гарантира стабилност на пазара. Сред основните предложения са:
1. Промяна на защитните механизми при внос
Секторът иска да се преразгледа автоматичният предпазен механизъм, свързан с търговските режими за развиващи се държави. Според производителите прагът за активиране трябва по-добре да отразява реалната ситуация на пазара.
2. Актуализиране на митата
Предлага се корекция на митническите ставки така, че да отговарят на реалните пазарни условия и да защитят европейската преработвателна индустрия.
3. По-силна подкрепа за европейския ориз
Производителите настояват за по-активно популяризиране на европейския ориз и за достатъчни финансови средства за развитие на сектора.
Равни правила за всички
Друг ключов въпрос е принципът на реципрочност в международната търговия. Според производителите вносният ориз трябва да отговаря на същите стандарти, които се изискват от европейските фермери – включително по отношение на: опазването на околната среда , безопасността на храните, условията на труд.
По-строгите проверки на границата и последователното прилагане на тези правила биха довели до по-честна конкуренция.
Изборът пред Европа
Днес Европа е изправена пред стратегическо решение:
или да защити собственото си производство и продоволствена независимост,
или постепенно да стане все по-зависима от внос.
Ако не се предприемат действия навреме, оризопроизводството – традиционен поминък в редица европейски региони – може постепенно да изчезне от европейските полета. Историята показва, че веднъж изгубено земеделско производство се възстановява трудно. Затова секторът предупреждава: времето за реакция вече е ограничено.
