През януари Европейският парламент предстои да гласува дерегулацията на генетично модифицирани растения, произведени чрез т.нар. нови геномни техники (НГТ). Очаква се това да освободи голяма част от тези растения от досегашните изисквания на ЕС за ГМО, включително задължително етикетиране, проследимост и оценка на риска.
Растенията, създадени чрез НГТ, се получават чрез малки промени в ДНК, без да се добавя чужд геном от друг организъм, което ги отличава от традиционните ГМО. Тези техники могат да повишат устойчивостта на културите към болести и екстремни климатични условия.
България, заедно с Австрия, Белгия, Хърватия, Германия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения, се обяви против дерегулацията, но квалифицирано мнозинство от държавите-членки подкрепи освобождаването на растенията от строгия регламент.
Според експерти, потенциалните рискове от консумацията на ГМО включват алергични реакции, хормонални нарушения, въздействие върху черния дроб и бъбреците, както и промени в имунната система. В екологичен аспект, устойчивите на хербициди култури могат да доведат до по-голяма употреба на химически препарати, които се натрупват в почвата, водните ресурси и хранителната верига.
Дерегулацията предизвика дебат сред потребители, фермери и организации за безопасност на храните, които подчертават значението на проследимостта на генетично модифицираните растения и етикетирането им.
