Дискусиите около споразумението между Европейския съюз и държавите от Mercosur се изострят от месеци. Причината е проста – много европейски стопани смятат, че нямат шанс срещу евтините храни, произвеждани при значително по-ниски стандарти в Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Затова Европейският парламент предприе нова стъпка: предложи по-твърди гаранции, с които да се защити селското стопанство вътре в Съюза.
Суровата реалност за европейските фермери
Производителите в ЕС вече години се оплакват, че глобалните пазари се променят по-бързо, отколкото законодателите успяват да реагират. Докато тук ограниченията върху растителна защита, хуманно отношение към животните, емисии и проследяване на продукцията стават все по-тежки, в голяма част от Южна Америка тези правила са много по-леки.
Това води до сочна и евтина продукция, която лесно пробива европейските пазари – от говеждо и птиче месо до захар, царевица и соя. Когато разходите в едното полукълбо са в евро, а в другото са многократно по-ниски, резултатът е предвидим: фермерите в Европа усещат натиск, който често се оказва непосилен.
Ключовият момент в новото предложение: спирачка при рязък ръст на вноса
Комисията по международна търговия предложи механизъм, който да позволява бърза реакция, ако вносът на чувствителни продукти скочи прекалено рязко. Ако например в определена година доставките на говеждо, птиче месо или други рискови категории надхвърлят средните стойности от последните три години с повече от +5 %, Европейската комисия може временно да прекрати тарифните облекчения за тези стоки.
Този праг е по-строг от първоначално обсъждания вариант от +10 %, който фермерските организации определиха като прекалено „мек“ и неефективен.
Изискване за равни условия: Mercosur ще трябва да се доближи до европейските стандарти
Друга важна промяна е възможността ЕС да настоява държавите от Mercosur да се придържат към производствени практики, съпоставими с европейските – от хормони и антибиотици до здравни проверки и екологично управление.
Накратко: или всички играят по близки правила, или отстъпките спират.
Тази идея е отдавна подкрепяна от европейски асоциации за животновъдство. Някои от тях посочват, че бразилското говеждо, например, често се произвежда при разходи, които са в пъти по-ниски от европейските, тъй като изискванията към фермите са далеч по-лек режим. За европейските стопани това не е „свободна търговия“, а просто неподходящо съревнование.
Какво означава това за българските производители?
Българските животновъди – особено в говедовъдството и птицевъдството – от години предупреждават, че евтиният внос подкопава усилията им да се модернизират.
В малките и средни ферми разходите за фураж, труд и поддръжка растат, докато цената на животинските продукти често е под натиск от по-ниските цени на вносните храни. В подобни условия всяко допълнително отваряне на пазара към Южна Америка би било непосилно за сектора.
Новият подход на Европейския парламент е сигнал, че гласът на фермерите започва да се чува. Засега това е само част от законодателния процес, но ако бъде одобрено на заседанието през декември, ще даде на ЕС по-гъвкав инструмент за защита.
Какво предстои?
Следващата стъпка е позицията да бъде гласувана на пленарно заседание на Европейския парламент. Ако бъде приета, това ще стане официалният мандат за преговори между институциите.
Едва след това мерките могат да бъдат въведени в реалността – но самият факт, че парламентаристите заговориха за по-твърд подход, показва, че епохата на безусловна либерализация явно приключва.
По-широкият контекст: Европа се опитва да намери баланс
Темата не е едностранна. Част от производителите на храни в ЕС – особено тези с висока добавена стойност – виждат в Mercosur шанс да изнасят повече. Други предупреждават, че ако Европа стане твърде затворена, рискува да остане назад спрямо световните пазари.
Но в основата си напрежението се свежда до едно: фермерите се борят да оцелеят.
А когато земеделието е застрашено, това винаги удря по най-важното – сигурността на храните.
С новото предложение Европейският парламент дава знак, че няма да позволи селските райони на Съюза да останат беззащитни срещу глобалната конкуренция.
