В Гърция бе потвърден нов случай на едра шарка по овцете – силно заразно вирусно заболяване, което нанася тежки щети на овцевъдството в целия регион. Огнището е установено в държавен институт по животновъдни науки в района на Яница, където се отглеждат чистопородни местни овце от породи Хилос и Пелагония-Флорина.
След лабораторно потвърждение на заболяването, бяха умъртвени 720 овце, с което бе унищожено цялото ядро на ценен генетичен материал. Тези животни са част от програмите за съхранение и подобряване на автохтонните гръцки породи, а загубата им се смята за тежък удар по националното животновъдство и селекционната работа.
Експерти от сектора посочват, че в страната липсва ефективна система за съхранение на генетичен материал – като замразени ембриони или семенен материал, които могат да послужат за възстановяване на породите при подобни епидемични случаи. Според тях е необходимо създаването на централизирана банка за генетични ресурси, която да бъде под постоянен контрол и защита.
Появиха се и остри критики към институциите, които според някои представители на животновъдния сектор не са успели да осигурят нужните мерки за биосигурност. Случаят е особено тревожен, тъй като заразата се е появила именно в държавен център, който по принцип би трябвало да служи за пример в управлението на рисковете и опазването на животинския ресурс.
Вместо да се предприемат навременни превантивни действия, властите се опитали да прехвърлят вината върху животновъдите, като ги обвинили в „недостатъчно внимание“ и „небрежност при биосигурността“. Тази позиция обаче се оспорва от голяма част от фермерските среди, които смятат, че отговорността е на ръководството и държавните структури, натоварени със задачата да пазят националното генетично богатство.
Случаят в Яница потвърждава, че едрата шарка по овцете продължава да бъде сериозен проблем на Балканите. Болестта не е напълно ликвидирана в региона и остава постоянна заплаха за животновъдството, особено в граничните райони между Гърция и България.
Ветеринарни специалисти напомнят, че строгите мерки за биосигурност, контролът на движението на животните и спазването на хигиенните изисквания във фермите са най-надеждният щит срещу подобни заболявания. Необходимо е и тясно сътрудничество между ветеринарните служби на България и Гърция, за да се предотврати разпространението на заразата отвъд границата.
Тази епидемия отново показва колко лесно може да бъде изгубен дълго граден генетичен потенциал, когато липсва системна превенция и контрол. За овцевъдството това означава загуба на десетилетия селекционна работа и увеличена зависимост от вносни породи, които често не са адаптирани към местните условия.
