„Михаил Михайлов и зайците говорят“
– място, в което миналото среща настоящето, а опитът на един визионер продължава да вдъхновява зайцевъдите.
Подобрение на зайците и създаване на нови породи
Това са вижданията и разбиранията на българските зайцевъди от далечното минало – време, когато животновъдството у нас тепърва търси своите посоки и основи. Опитът, наблюденията и дори заблудите от онези години са част от развитието на зоотехниката и днес имат стойност като свидетелство за настойчивия стремеж на селските стопани да усъвършенстват породите и да създадат животни, полезни за домакинството и пазара.
Същност на подобрението
За да се усъвършенстват чистите породи и да се създадат от тях нови, които да отговарят на конкретните цели на развъждането, трябва да се държи сметка за различните фактори на влияние, особено за тези, които имат наследствен характер. Само така може целенасочено да се подобряват животинските видове в една или друга посока.
При зайците основната цел е да се получат издръжливи, плодовити и скорозрели животни, способни едновременно да дават обилно, качествено месо и кожи с висока стойност или пух с добра структура.
За тази цел от потомството се подбират онези екземпляри, които притежават най-добрите индивидуални качества, като се избягват колкото е възможно повече недостатъците. Използва се наследствената сила, насочвана от подбора и кръстосването.
Подбор
Подборът има за цел да съхрани у домашните животни най-добрите качества на породата и отделните индивиди, като дори се стреми да изведе наяве онова, което се намира в латентно състояние.
Ако е верен зоотехническият закон, че „подобните зачеват подобни“, то след определен брой поколения, при условие че постоянно се отстраняват дефектните индивиди и за разплод се оставят само безупречните, винаги може да се постигне най-висока степен на съвършенство. Следователно, за да бъде ефективен, подборът трябва да се прилага последователно и продължително.
Различават се два вида подбор: зоологически и зоотехнически.
-
Зоологическият подбор се отнася до външните белези на породата – цвят на очите, козината и ноктите, дължина и форма на ушите, опашката, лапите, формата на главата и други особености. Повечето от тях имат значение главно за класиране, без съществена практическа полза.
-
Зоотехническият подбор има за цел усъвършенстване на животните от гледна точка на продуктивността – ръст, скорозрелост, склонност към угояване, телесен тип, плодовитост, качество на кожата и други важни белези.
Очевидно е, че вторият вид подбор има преимущество пред първия. Не бива под предлог да се запази някой незначителен белег да се пренебрегнат съществените качества на породата. Ето защо прекалено стриктното придържане към „стандартни типове“ често нанася повече вреда, отколкото полза при подобряването на видовете.
Еднокръвие
За да се запазят индивидите напълно чисти и да се постигне по-висока степен на постоянство на наследствените белези, при размножаването трябва да се използват животни от една и съща порода. Така, ако например се съешават виенски зайци помежду им, развъдчикът може да бъде почти сигурен, че ще получи потомство, възпроизвеждащо напълно основните белези на породата.
Еднокръвното съешаване обикновено не се препоръчва, без да се посочват конкретни причини. Общото мнение е, че съюзите между родствени животни, макар понякога да подобряват някои качества, могат и да засилят наследствените недостатъци, довеждайки в крайна сметка до опасно израждане.
Тази теория обаче не е напълно доказана. Някои изследователи смятат, че еднокръвието е едно от най-ефикасните средства за насърчаване на различните линии в животновъдното развъждане. Всъщност съешаването между близкородствени животни съществува от незапомнени времена – особено при гълъбите и яребиците – без да се наблюдават болестни предразположения или признаци на безплодие.
За да се изяснят противоречията около еднокръвието, един зайцевъд провежда петгодишен опит във фермата си. През този период той съешавал бели зайци от един и същи произход, като поколение след поколение животните се съвкуплявали помежду си, без да се допуска „чужда кръв“. Във връзките участвали бащи и дъщери, майки и синове, братя и сестри, внуци, баби, лели и други родствени двойки – напълно свободно, според естествените им инстинкти.
Въпреки продължителното размножаване – обхващащо около двадесет поколения – потомците не показали нито по-ниска скорозрелост, нито по-малка плодовитост от първоначалните животни, макар че в експеримента не бил прилаган никакъв подбор. От гледна точка на количеството и качеството на месото, стойността на кожите и красотата на косъма, потомците останали напълно равностойни на своите прародители.
Единственото забележимо изменение, отбелязано от самия зайцевъд, било пълното изчезване на случаите на меланизъм – поява на черни петна по крайниците. Тези белези, които в началото на опита били сравнително чести, напълно изчезнали в края на петата година. Така албинизмът при неговите зайци от породата Вандеи станал пълен и окончателен.
Зайцевъдите, които въпреки това се страхуват от последиците на еднокръвието и не желаят да преминат границата на полукръвието при съешаването на животни от една и съща или различни породи, могат да се ръководят от схематичните указания, посочени в приложената схема.
