Европейска комисия отпуска близо 50 милиона евро за засегнатите фермери
Днес, петък, 10 октомври, Европейската комисия одобри отпускането на почти 50 милиона евро от селскостопанския резерв в подкрепа на производителите на плодове, ядки и зеленчуци в България, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Румъния. Причината е, че земеделците в тези страни понесоха сериозни щети от екстремни метеорологични явления през тази година – късни слани, проливни дъждове и градушки.
За Румъния е предвидена помощ от 3000 евро (5867 лева) на засегнат декар, което показва сериозността на щетите върху техните овощни градини.
Как се разпределя европейската помощ
След като бъде одобрено от държавите членки, предложението на Комисията ще предостави следните суми:
| 7,4 милиона евро (14,5 милиона лева) | за България |
| 10,8 милиона евро (21,1 милиона лева) | за Унгария |
| 4,2 милиона евро (8,2 милиона лева) | за Латвия |
| 1,1 милиона евро (2,1 милиона лева) | за Литва |
| 14,8 милиона евро (28,9 милиона лева) | за Полша |
| 11,5 милиона евро (22,5 милиона лева) | за Румъния |
Всяка от тези държави има право да допълни помощта с национални средства до +200%, което ще позволи по-гъвкаво компенсиране на щетите.
България – ранна пролет, късна слана
Пролетта на 2025 г. беше необичайно топла в България – още през февруари температурите скочиха над обичайните стойности, което доведе до преждевременен цъфтеж на овошките. Последвалото рязко застудяване и слани през март и април унищожиха цветовете на редица култури. Най-засегнати се оказаха бадеми, ябълки, кайсии, череши, праскови, круши, сливи и орехи.
Сходна съдба сполетя и Латвия, където след топлия април последваха слани и поройни дъждове. Унищожени бяха овощни дървета, горски плодове, зеленчуци и семенни култури като грах, тикви и лен.
В Литва топлото време през март и април предизвика ранно развитие на растенията, но последвалите слани унищожиха реколтата от ябълки, череши, касис, круши и сливи.
В Унгария сланите обхванаха почти цялата страна, а пораженията засегнаха кайсии, череши, праскови, круши, дюли и ябълки.
Полша преживя дълги периоди на ниски температури и слани през април и май, последвани от силни градушки, които повредиха ягодоплодни култури, касис, череши и краставици.
В Румъния късните студове унищожиха пъпките и цветовете на овошките, а резултатът беше огромен спад в добива на плодове.
Плащанията трябва да стигнат до фермерите до края на април 2026
Европейската комисия настоява спешната финансова помощ да бъде изплатена възможно най-бързо, за да покрие част от загубите на производителите. Срокът за реално извършване на плащанията е до 30 април 2026 г.
Европейският комисар: “Все по-чести и тежки природни бедствия”
Европейският комисар по земеделие и храни Кристоф Хансен коментира, че зачестилите и по-интензивни метеорологични явления поставят земеделието в ЕС пред сериозни изпитания.
„Днешната помощ ще донесе облекчение на фермерите, които загубиха реколтата и доходите си. Все по-важно е да се адаптираме към климатичните промени. Тази седмица посетих напоителни проекти в Румъния и България, които ще помогнат на земеделците да се справят със сушите. Настоящата Обща селскостопанска политика вече включва инструменти за управление на кризи, които ще бъдат засилени в следващия програмен период“, каза той.
Резерв за кризи – стабилна подкрепа при извънредни ситуации
В рамките на Общата селскостопанска политика (2023–2027 г.) ЕС разполага с най-малко 450 милиона евро (880 милиона лева) годишно, които могат да се използват при пазарни смущения или извънредни събития.
Поради зачестилите природни бедствия Европейската комисия настоява за засилване на механизмите за управление на риска и насърчава държавите членки да използват по-активно тези инструменти.
С новите предложения за опростяване ще стане възможно и извънредно подпомагане по стратегическите планове на държавите, ако земеделците пострадат от природни бедствия.
В проекта за следващата ОСП (2028–2034 г.) Комисията предвижда удвояване на кризисния резерв, за да се осигури по-сигурна защита на европейските фермери и хранително-вкусовата промишленост в бъдеще.
