Зимата е на прага, готови ли сме да я посрещнем и да съхраним животните през дългите студени дни и нощи.
В много стопанства зимата означава високи разходи за сено, концентрирани фуражи и поддържане на животните в добра кондиция. Но в райони с по-мек климат или при първи снеговалежи стопаните често се възползват от т.нар. „паша върху сняг“. Това е практика, която има своите предимства, но и сериозни ограничения.
Икономически аспект
-
Икономия на фуражи – всяка изведена група животни на паша по снега намалява нуждата от допълнително сено. За едно стадо от сто овце дори два часа паша дневно могат да спестят около 30–40 килограма сено.
-
По-нисък риск от залежаване и болести – движението поддържа имунитета и предпазва от метаболитни проблеми, които често се появяват при еднообразно хранене в обора.
Хранителна стойност
Под снежната покривка тревата запазва част от витамините си, особено витамин А и витамин Е. Но енергийното съдържание е по-ниско в сравнение с есенната трева. Това означава, че зимната паша може да бъде само допълнение, а не основа на дажбата.
-
Овцете и козите намират предимно треви и детелина.
-
При наличие на люцерна в пасището, хранителната стойност е по-висока.
-
Качеството зависи и от дебелината на снега – колкото е по-тънък, толкова по-лесно животните достигат до зеленината.
Ограничения и рискове
-
Дълбок сняг или лед – когато снежната покривка е над десет сантиметра или е замръзнала, животните трудно достигат до храна и могат да изразходват повече енергия, отколкото получават.
-
Риск от изстиване – при силен вятър и ниски температури пашата е нежелателна, тъй като животните губят топлина и отслабват.
-
Опасност от недохранване – ако стопанинът разчита само на снега, продуктивността пада – млякото намалява, агнетата се раждат по-слаби, а козите губят тегло.
Практически препоръки
– Зимната паша е подходяща като допълнителна мярка в слънчеви и спокойни дни.
– Продължителността трябва да е ограничена – един до два часа дневно.
– След пашата е задължително да се подаде сено или люцерна, за да се балансира храненето.
– Минералните соли и чистата вода са задължителни, тъй като хранителното съдържание на тревата под снега е непълноценно.
Таблица: Примерни зимни дажби за овце при наличие на сняг и ограничено паша
| Категория овце / ситуация | Сено (кг/ден) | Силаж (кг/ден) | Концентрати (г/ден) | Коментар |
|---|---|---|---|---|
| Обичайна зимна диета | до 4 кг | 3–4 кг | — | Сеното и силажът заменят липсващата зелена храна |
| Разплодни овце (втората фаза зимата) | 2 кг | 3 кг | 600 г | Специална диета за овце, подготвящи се за размножаване |
| При дълбок сняг и недостиг на паша | — | — | 450–1 350 г люцерна (високопротеиново сено) + 90–225 г нископротеинови пелети | Назначава се при невъзможност за паша |
– Дават се препоръки за до 4 кг силаж и до 4 кг сено дневно, като основна зимна диета.
– При разплодни овце: 2 кг сено, 3 кг силаж, 600 г концентрат, плюс 300–400 г кореноплодни.
-
Международно ръководство (Merck Veterinary Manual) – при недостиг на паша, препоръчва 450–1350 г люцерна и 90–225 г нископротеинови пелети дневно.
Традиция и бъдеще
В планинските райони на България зимната паша е практика, предавана от поколения. Старите овчари са знаели, че „животното трябва да види бялото, за да е здраво“. Днес науката потвърждава, че движението и свежата трева имат значение, но подчертава и нуждата от балансирано хранене.
Пашата върху сняг може да се разглежда като допълваща стратегия – тя пести фураж, поддържа движението и здравето на животните, но не може да осигури пълноценно хранене. Умелото съчетаване на тази практика със сеното, концентратите и минералните добавки е ключът към успешно презимуване.
