„Михаил Михайлов и зайците говорят“
– място, в което миналото среща настоящето, а опитът на един визионер продължава да вдъхновява зайцевъдите.
Антибактериалните средства са група лекарствени вещества, широко използвани в зайцевъдството както като лечебни, така и като стимулиращи прираста средства. Във втория случай, при неправилна употреба на тези препарати, се повишава рискът за здравето на консуматорите на заешко месо. С други думи, използването на антибактериалните средства носи както предимства, така и рискове за здравето на животните и хората.
Основните проблеми, свързани с употребата на антибактериалните средства, са тяхната токсичност за различните животински видове и опасността от изграждане на резистентност у патогенните микроорганизми. Въпреки че има голям брой опити върху зайци като модел за фармакологични изследвания, много малка част от лекарствените средства са документирани и разрешени за този вид. Причината е във факта, че до скоро зайците са били възприемани повече като лабораторни животни и по-малко като вид, използван за промишлен добив на месо.
Отговор на тези въпроси дава статията на проф. д-р Любомир Лашев и гл. ас. д-р Анелия Харитова „Възможности за използване и рискове при приложение на антибактериални средства в зайцевъдството“, публикувана в списание „Ветеринарна сбирка“ бр. 1–2/2004 г. Позволяваме си да представим заключенията от тази ценна публикация:
„Зайците като вид имат в много отношения специфична реакция спрямо стандартните антибактериални средства, по-близка до гризачите и различна от тази на другите домашни бозайници.
Част от разглежданите антибактериални средства (като пеницилините и макролидите) са екстремално токсични при зайци в сравнение с други видове домашни бозайници и поради това не се препоръчват за приложение. Други, като флуорохинолоните – енрофлоксацин и норфлоксацин – са показали висока поносимост и са препоръчителни. Тиамфениколът също може да намери реално приложение като заместител на хлорамфеникола.
По принцип разпределението на антибиотиците в организма на зайците е ограничено, а елиминацията обикновено е ускорена в сравнение с другите домашни бозайници. Резорбцията също проявява специфика и е различно изразена при отделните лекарствени средства. Докато пеницилините се резорбират ограничено, то тиамфениколът е показал висока степен на усвояване.
Въпреки големия обем от знания относно токсичността на антибактериалните средства и тяхното действие в организма на зайците, информацията, имаща пряко значение за практическото им приложение при лечение и профилактика, все още е относително малка. Това налага провеждането на повече изследвания и създаването на условия за регистриране на повече лекарствени средства, предназначени конкретно за този вид животни.
