През последните години все по-често се говори за „климатфлация“ – дума, която съчетава климат и инфлация. Това е явлението, при което екстремните климатични условия – суши, наводнения, жеги или пожари – пряко покачват цените на храните.
В края на август 2025 британските фермери съобщават, че добивът на силаж в някои райони е намалял с 50 %. Причината е дълга суша, която изтощи пасищата. А когато липсва фураж, се увеличават разходите за хранене на животните и съответно цената на месото и млякото. Същото важи за зеленчуците и плодовете – те стават по-скъпи, особено в големите градове, където транспортът добавя допълнителни разходи.
Климатфлацията удря най-вече домакинствата с по-ниски доходи. Там, където хората вече избират между здравословна храна и евтини заместители, поскъпването води до още по-беден хранителен режим. Учените предупреждават, че ако не се намалят емисиите на парникови газове, тази тенденция ще се задълбочи.
В Европа вече се виждат ясни примери:
– През пролетта на 2025 Франция отчете рекордни загуби при производството на ябълки заради слани и после суша.
– В Италия винопроизводителите се оплакват от по-нисък добив и по-малки гроздове, което вдига цената на виното.
– В Централна и Източна Европа, включително България, зърнопроизводителите често се сблъскват с резки промени – от проливни дъждове до продължителни горещини, които съсипват качеството на реколтата.
Българската картина
У нас фермерите също усещат „климатичната инфлация“ по джоба си. През това лято в Добруджа жегите изгориха част от слънчогледа и царевицата. В Родопите пък поройни дъждове отнесоха ниви със зеленчуци. Животновъдите вече купуват фураж по-скъпо – с до 20 % повече спрямо миналата година. Това веднага се отразява върху цената на млякото и месото.
В някои ферми се наложи да се намали стадото, защото стопаните не могат да осигурят достатъчно фураж. Така „климатфлацията“ удря двойно – първо фермера, после потребителя на щанда в магазина.
Климатфлацията не е само икономически термин – тя вече е част от ежедневието. За фермерите това означава несигурни доходи, за потребителите – по-високи цени, а за всички ни – нужда от по-устойчиво земеделие.
Възможните решения са разнообразни – от нови сортове култури, устойчиви на суша, до по-добро управление на водата и инвестиции в модерни системи за напояване. Някои държави вече въвеждат субсидии за фермери, които прилагат практики за пестене на ресурси.
