Производителността на овцете и възможностите за българските овцевъди – анализ от световната и европейска сцена
Производителността на овцете, изразена чрез броя агнета, отглеждани на една овца, е важен показател, който се задържа на относително стабилни нива през последните няколко десетилетия. Този показател обаче не е случаен, а резултат от няколко взаимосвързани фактора: успехът в процеса на възпроизводство, нивото на оцеляване на ембрионите и агнетата, както и загубите вследствие на отпадъци по време на отглеждането. В този контекст, проектът SheepNet, финансиран от Европейския съюз, се явява съществен инструмент за подобряване на производителността на овцете в шест от основните европейски страни-производители – Ирландия, Франция, Великобритания, Румъния, Испания и Италия, като към тях се включва и Турция.
Вдъхновяващ обмен с Австралия – световен лидер в овцевъдството
През последните години представители на проекта SheepNet посетиха Австралия, за да обменят опит и добри практики по отношение на овцевъдството. Австралия е несъмнено най-големият износител на овче месо в света и именно нейните методи и пазарни стратегии предлагат ценни уроци, които могат да бъдат полезни и за българските овцевъди.
Австралийската овчарска индустрия е силно специализирана и ефективна. Страната изнася приблизително 57% от произведеното агнешко месо и 92% от овчето месо на световния пазар. Сред основните пазари са Съединените щати, Китай, Обединените арабски емирства и Катар, като те съставляват съответно 22%, 16%, 9% и 7% от износа на кланични трупове на агнета. Австралия е и третият по големина износител на живи овце, като основните пазари за живи животни са Кувейт, Катар, Обединените арабски емирства и Оман.
Демографски промени и производство
Броят на овцете в Австралия е намалял значително от около 170 милиона през 1990 година на около 68 милиона в наши дни. От тях 37 милиона са в стопанствата, а около 75% от стадата са от породата Мерино. Въпреки намалението в броя, средният брой агнета, отглеждани на овца, е около 0,95 – цифра, която е нараснала с 10% през последното десетилетие. Това показва, че производителността на стадата се подобрява, въпреки по-малкия общ брой овце.
Интересен факт е, че от 1990 година насам обемът на произведената вълна е намалял с около 60%. Това се дължи на промените в структурата на индустрията, която вече се фокусира не само върху вълна, но и върху комбинация от месо и вълна, за да отговори на пазарните изисквания. Вълната остава важна стока и нейният пазарен дял е значителен – стойността на производството на вълна е около 2 милиарда евро.
Цените, които производителите получават, са изключително благоприятни за момента. През 2024–2025 година австралийските овцевъди получават средно около 4 евро за килограм кланичен труп на агнета, като допълнително се заплаща и за кожата – 8,30 евро за овце от породата Мерино и 3,20 евро за кръстосани агнета. Оптималното тегло на кланичния труп на агнета е между 25 и 27 килограма, но на практика фермерите не се отказват и от трупове с тегло между 18 и 32 килограма.
Цената на вълната се е покачила с 35% през изминалата година, като за вълна от породата Мерино с фини влакна се плаща средно по 10,90 евро на килограм. Овце от тази порода могат да произвеждат до 7 килограма вълна годишно.
Чрез подобряване на грижите за овцете, по-добро хранене, селекция и управление на стадата, фермерите увеличат продуктивността си и се ориентират към пазари с по-висока стойност. Примерът на Австралия показва, че дори с по-малък брой животни, правилният подход и инвестиции в качество могат да донесат значими резултати.
Изводът е ясен: бъдещето на българското овцевъдство зависи от умението да се прилагат модерни технологии и методи, но и от запазването на традициите, които са направили това занятие устойчиво през вековете.
