На 16 юли тракторите отново ще блокират ключови улици в Брюксел. Фермерите се връщат там, където през последните години многократно се чуваше думата „ОСП“, за да напомнят на европейските институции, че без стабилна селскостопанска политика няма сигурна Европа, нито предвидимо бъдеще за селските райони.
Въпреки че организаторите обявяват шествието като „символично“, очакванията са то да бъде най-мащабната фермерска мобилизация от миналата година насам. Това не е просто демонстрация с трактори, а ясно послание, че доходите на фермерите, сигурността на хранителната верига и бъдещето на селските райони остават пряко застрашени.
Защо този протест е по-различен?
Поводът този път е предложението на Европейската комисия да обедини бюджета на ОСП с фондовете за кохезионна политика в единен механизъм, наречен „национални партньорства“. Това би позволило всяка държава членка сама да разпределя парите между земеделие, инфраструктура, екология или каквото счете за по-неотложно. За фермерските организации обаче подобна реформа означава край на общата селскостопанска солидарност в Европа.
Промяната влиза в дневния ред заедно с новия проект за Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС, който трябва да очертае бюджета за периода 2028–2034 година.
Какви са конкретните опасения?
По данни на Reuters в новия бюджет се предвижда таван на директните плащания до сто хиляди евро на стопанство. Също така е заложен принципът на прогресивни намаления за по-големите получатели, а в същото време част от средствата може да се насочат към зелени и дигитални проекти извън самото земеделие.
От Financial Times съобщават, че Европейската комисия обмисля да запази определен обем от 291 милиарда евро за директна подкрепа на земеделието, но няма яснота как точно ще изглежда разпределението между страните членки и отделните сектори. Това поражда силни опасения, че традиционните сектори като животновъдството ще останат на заден план.
Какво казват фермерите?
„Ако загубим Общата селскостопанска политика, това е като да съборим къща, изградена с много усилия от поколения фермери,“ коментират от Copa-Cogeca, най-голямата фермерска организация в ЕС.
Според тях опитите за изместване на акцента към други политики подценяват риска от нестабилност в хранителната система, изчезване на малките стопанства и обезлюдяване на селските региони.
Вече е стартирана и петиция под надслов „Няма сигурност без ОСП“, с която фермерите настояват за ясен политически ангажимент, защита на двустълбовата структура на политиката и гарантирано финансиране, актуализирано спрямо инфлацията.
Историята повтаря ли се?
През 2024 г. протестите на фермерите бяха повсеместни — блокади, палежи на гуми, трактори по магистралите. Брюксел беше сред най-видимите сцени на това недоволство.
И макар този юли протестът да не носи заплахата на уличен хаос, фермерите от Испания, Франция, Полша, Румъния и Белгия вече са заявили участие. Демонстрацията цели не да блокира града, а да напомни на новия състав на Европейската комисия, че селското стопанство не може да бъде оставено без защита.
Според анкета на Ipsos от началото на годината, една трета от фермерите в ЕС са готови да протестират отново, ако правата и доходите им останат застрашени.
Какво всъщност искат фермерите?
- Запазване на ОСП като общоевропейска политика, а не като „национален компромис“.
- Справедливо разпределение на бюджета между секторите и страните.
- Защита на директните плащания и финансирането на селските райони.
- Признаване на ролята на фермерите в осигуряването на продоволствената сигурност и устойчивото опазване на природните ресурси.
Защо това засяга и България?
Ако подобни реформи бъдат приети, ефектът за България ще е тежък най-вече за дребните животновъди и зърнопроизводители в периферните райони. Овцевъдството, козевъдството, месодайното и млечното говедовъдство са пряко зависими от стабилни директни плащания и от подкрепата по втория стълб на ОСП — за пасища, инвестиции, фуражи и качество на продукцията.
Този протест е много повече от символика. Той е предупреждение. Без стабилен бюджет за селското стопанство Европа рискува да загуби конкурентоспособността на своето производство, да види ускорена урбанизация и обезлюдяване на цели региони. А това, както фермерите припомнят, е риск не само за самите тях, но и за всички потребители на европейска храна.
