Козите се нуждаят приблизително от 265 UI нето енергия и 3,5-3,7 г смилаем протеин на 1 кг обменно тегло (N 0.75). Това означава, че при живо тегло на козите 40, 50 и 60 кг нуждата от кръмни единици за поддържане на живота е съответно 0.70, 0.83 и 0.95 и от 40, 47 и 54 г протеин смилаем в червата (ПСЧ).
Процесът на млекообразуване е свързан с много голям разход на енергия и протеин. Установено е, че енергията за млекообразуване се оползотворява както при кравите и овцете. За образуването на 1 кг козе мляко приравнено към 4% мастни вещества са необходими 0.47 КЕМ (кръмни единици за мляко) и 47 г ПСЧ.
Нуждите от протеин се определят в зависимост от физиологичното състояние на козите. През първия период на бременността те могат да бъдат задоволени при съдържание на около 9% суров протеин в сухото вещество на дажбата през втория период (4-5-я месец от бременността) съответно при 11 и 13% и при лактиращите кози в зависимост от млечността на козите от 12 до над 17%.
Нуждите от минерални вещества и витамини са в зависимост от физиологичното състояние на козите, а съотношенията между тях е подобно на това в овцевъдството.
Хранене на кози-майки
Годишната норма при козите-майки от млечните породи при живо тегло 60 кг и млечност 650 I за лактация е 652 кръмни единици. Относителният дял на фуражите е следният: концентриран фураж 40%, сено и груби фуражи 13%, сочни и силажи 7¬8%, зелени храни и паша – 39-40%. Посочените данни се отнасят за 181 дни оборен и 184 дни пасищен период.
Хранене на козите преди заплождане
Преобладаващата част от съвременните породи кози са многоплодни. Освен от наследствеността, плодовитостта на козите в най-голяма степен зависи от храненето им през периода преди заплождане.
Подготовката на козите за заплождане започва 3-4 седмици преди началото на случната кампания и продължава 2-3 седмици след заплождането. В зависимост от телесното състояние през този период енергетичната хранителност на дажбите на козите се повишава с 0,3-0,5 КЕ, а равнището на суровия протеин с 2-3 процентни единици (от сухото вещество на дажбата).
Ефектът от подхранването е почти винаги положителен с изключение при силно затлъстели животни. Когато козите са в разплодна кондиция през време на случната кампания заплодяемостта и плодовитостта им са значително по-високи в сравнение със слабите кози, независимо кога са достигнали това телесно състояние (статичен ефект). Козите със същата кондиция, но увеличили теглото си в момента на заплождането имат още по-висока плодовитост (динамичен ефект). Необходимо е през този период козите да имат от 100-300 г среднодневен прираст, фуражите, които се предоставят на козите през периода на подготовка за заплождане трябва да бъдат от най-добро качество. Най-подходящи са зелените фуражи, които съдържат всички необходими хранителни вещества.
При недостиг на зелени храни и паша се използват консервирани фуражи – силаж, сенаж, сено и др. Концентрираният фураж през този период е 200-500 г дневно. За времето от 4 седмици преди началото и 3 седмици след започването на случната кампания концентратната смеска се разпределя както следва (в г на животно дневно): 100, 250, 350, 450, 450, 300, 100.
Хранене през бременността
Бременността при козите продължава 5 месеца (от 146-158, средно 150 дни). Разделя се на два периода. През първият период на бременността, който обхваща първите 3 месеца растежа на плода е незначителен и не оказва съществено влияние върху потребностите от енергия и хранителни вещества. Биологическата пълноценност на дажбите през този период е от съществено значение, тъй като се формират органите и тъканите на плода. Важно условие е дажбите да бъдат балансирани по хранителни вещества и съставени от фуражи с високо качество. Не се допуска хранене на козите с развалени фуражи (загнили, плесенясали, окислени, замърсени, замръзнали). Водата за пиене трябва да бъде хладка и винаги чиста. При неспазването на тези условия често се получава увреждане на плода и аборти.
През вторият период на бременността (обхваща последните 2 месеца) нуждите на козите от енергия, протеин и минерални вещества нарастват значително. През тези 2 месеца плода увеличава теглото си около 10-12 пъти. Заедно с това през този период трябва да се образуват и около 4-5 кг мазнини, които през периода на лактацията се използват като телесни резерви.
Около 6-8 седмици преди окозването бременните майки трябва да се пресушат, за да се възстанови млечната жлеза.
Козите с установен субклиничен мастит трябва да се третират със специални пасти, които се вкарват след пресушаването в цицковия канал и млечната цистерна. Пресушаването на козите става постепенно, като в продължение на 2-3 дни се пропуска вечерното доене, след което се доят през ден и на края през 2 дни. По време на пресушаването количеството на храната се намалява като при високомлечните кози концентрирания фураж може да се изключи напълно. Най-подходящият фураж за този период е висококачественото сено. То може да бъде единствен компонент в дажбата и да осигурява 70-80% от необходимата енергия.
След пресушаването на козите храненето се нормализира, но отново сеното е основен компонент в дажбите. Подходящи фуражи в умерени количества са и листниковия фураж, слама, силажи, сенажи и др. Доброкачественият листников фураж осигурява до 30-40% от енергията в дажбата, сламата до 20-25%, а силажите и сенажите до 40-50%. Концентрираният фураж през този период е в количество 200-500 г и е в зависимост от енергийната хранителност на обемистите фуражи. В края на бременността сочните фуражи се изключват от дажбата на козите, а се увеличава относителния дял на концентрираните, особено при очаквана по-висока млечна продуктивност.
Добавката на минимално количество варено ленено семе към края на бременността оказва благоприятно влияние върху протичането на раждането.
Примерни дажби за бременни кози са дадени в таблици в следващите части на продължението …..
