Рубриката се води от Михаил Михайлов
Малките ферми – герои на нашето време.
Отдавна някой трябваше да напише нещо за малките ферми. какво правят, накъде са тръгнали, до къде ще стигнат. На днешния форум относно
„Мястото на българския производител на храни на българския пазар“
бе казано, че спасението на малките ферми е кооперирането. Казано бе и нещо важно: В организация, в която членуват около 2000 малки и средни ферми от цялата страна, като много малка част от тях, между 20 и 30 сами преработват своята продукция. Всички останали са много малки стопанства, които по никакъв начин не могат да бъдат конкурентоспособни, нито да бъдат в изгодна позиция за преговаряне с останалите участници в агрохранителната верига.
На практика, това си е направо ликвидирането на тези ферми.
Изчезващи малки млечни ферми: разкриване на причините зад техния крах. – Това е въпрос, на който отдавна някой трябваше да даде отговор със съответни препоръки за запазването поне на част от тях. Разбира се и за коопериране. Засега помощта се свежда до даване на подпомагане на тези ферми, което едва ли ще им помогне нещо. Мисля, че последната помощ беше 40 000 евро на стопанство и си задавам въпроса какво може да се направи в едно стопанство с тези пари. Едно краве място ново строителство струва поне 15 000 лв.
Този проблем, за фалирането на малките стой във всяка една държава. Дори една, консервативна Бавария, където семейната кравеферма е издигната в култ започва да отстъпва. Това важи и за Германия – вече средният брой на кравите в немска ферма е 97, в Нидерландия отива към 140 бр, а в Дания твърдо 250 бр.
Последните данни, относно фермите в млечен сектор у нас показва, че през 2021 г сме имали 14 800 стопанства, в които сме отглеждали от 2 до 50 крави, а през 2023 г този брой е вече 12 439 стопанства.
Тази статистика ни задължава да се разбере, защо малките млечни ферми изчезват с тревожна скорост.
През последните години наблюдаваме драматична промяна в пейзажа на млечната промишленост, тъй като малките млечни ферми се борят с безпрецедентни предизвикателства. Тези ферми, макар и често засенчени от по-големите предприятия, са били стълбове на селските икономики от поколения, служейки като източници на местна заетост, доходи и устойчивост на общността. Въпреки историческото им значение и принос, броят на малките млечни ферми намалява с обезпокоителна скорост.
Какви са реалностите, пред които са изправени малките млекопроизводители. Вероятно си представяте идилични пасища и спокоен, премерен ритъм на живот. Но истината е, че те се борят с набор от огромни предизвикателства, които са скрити под повърхността на тези спокойни пейзажи.
От зори до здрач тези млекопроизводителите работят неуморно. Това не е работа от 9 до 17, това е начин на живот. Но в наши дни физическата умора е засенчена от още по-стръмна планина за изкачване – икономическата борба.
Финансовото затруднение е мрачният призрак на масата за вечеря за много от тези трудолюбиви семейства. Причината? Непредвидими и често ниски цени на млякото. Това е като нестабилен фондов пазар – един ден сте на повърхността, на следващия едва излизате на печалба. Някои дни може дори да откриете, че потъвате в червено, цените са толкова различни от производствените разходи, че продължаването се превръща в акт на чиста решителност и неподчинение.
Това икономическо свиване принуждава семейните фермери да прибягват до трудни решения – да разширят стадата си или да продават на мега-мандрите. Първият вариант идва с нарастващи оперативни разходи и допълнителен стрес от управлението на по-големи ферми..
Безмилостният натиск, болката от продажбата на семейни ферми, стари поколения, и драстичните промени в начина на живот и динамиката на общността – това са само част от често невижданите битки, пред които малките млекопроизводители се изправят всеки ден.
В момента за много малки ферми спасението е продажбата на сурово мляко или сирене, разбира се незаконно, но за да оцелееш и това се прави. Трябва обаче да се има в предвид, че и това е до време. Свидетел съм в Румъния, как само за един месец ликвидираха продажбите на мляко и сирене по ъглите. За компенсация, властите намериха място на тези производители в пазарите, където щанда със съответно оборудване бе безплатен. На входа имаше ветеринарен контрол и това даде живот на малките.
Всъщност колко наши съграждани знаят какво се случва в една малка ферма за мляко на село. Сигурно не се знае. Селата са пусти, младите не ходят, дори и не са виждали крава. По първи петли фермерът влиза във фермата. Определено условията за работа не са от най-добрите за работа. Меракът отдавна е минал, всичко се прави механично за да се изкара някои литър мляко. Мандрите идват с нежелание. Ами 100-200 литра мляко не е предизвикателство за тях, особено ако селото е отдалечено или пътя не е добър.
Следва чакане за заплащането. Какво е качеството на млякото, никой не знае. Колко ще му платят, пак не се знае.
Следва изкарване кравите на паша. Ако има пастир добре, ако няма фермерът ги води до някъде и ги оставя, защото има и друга работа. Проблем е ветеринарното обслужване, а именно най-големите проблеми в млечното ни говедовъдство са там – мастити, заплождане, раждане и още куп други изисквания – дезинфекция, дневници, тетрадки и др.
Следва заготовка на поръчките – шишетата с мляко и сиренето. След това разнасянето. Трябва да се отдели време и за фуражопроизводство и доставка на други фуражи. Следват обслужващите звена за ремонт и продажба на консумативи. Жестоко. Всяка поръчка е с по-висока цена. Следват енергиините източници и там играта е на рулетка. Има и данъци разбира се, които трябва да се платят. Ако има от семейството да се включи някой – добре, ако няма – пак добре. Фермерът псува и гледа да свърши най-необходимото.
Разбира се това е най-черната картина.
Има малки ферми, които са като кукли и ти прави удоволствие да влезеш в тях. И още нещо. Редовно по ТВ ни засипват с филмчета от някоя ферма, която си е стъпила на краката и произвежда. Аз мисля, че това повечето пъти е антиреклама. Говорят за супер козе сирене и дават навесът, в който се гледат козите. Ужас. Как мислите ще си купи ли някой продукти от тази ферма. Нека репортажите да включват прилични ферми с хубави животни, че като ги види човек, и той да се зарази да стане фермер. А и обществото започва да говори – сумати пари им дават, а гледай каква мръсотия във фермата. Това е истината. Погледнете следващия репортаж по тв и ще се уверите в това.
Михаил Михайлов
следва продължение….
