Моят събеседник е млад мъж, малко над 40 год, икономист, но по стечение на обстоятелствата не практикува професията си, а преди 10 години е започнал любителски с 40 кошера пчели. Но толкова му харесало да се занимава с малките „златни“ животинки, а и не на последно място, да бъде сред природата, които в съчетание, му дават тласък да започне постепенно да увеличава кошерите, за да стигне в днешният ден до 160 броя, разпределени в два пчелина.
Работата не е от лесните, постоянно трябва да си на открито, не рядко и в жега или мраз. Трудът, който полага, му се отплаща подобаващо. В една нормална година медът, който се добива е в рамките на 3 – 3,5 тона, което никак не е зле, споделя събеседникът ни. Но …. както често се случва в нашите условия, винаги има едно голямо – НО. Трудът на младия мъж се оценява на 4 лв за кг произведен мед, (поне такава е изкупната цена, която той получава).
И за да ми покаже нагледно как се разпределя получената „голяма“ печалба, вади химикал и лист и започва да смята:
– „За нормалната работа и производство на мед, за един кошер са му нужни три рамки, или това прави приблизително 480 броя рамки, които пък струват около 500 лева.
(1 х 3 = 3 х 160 = 480 бр рамки = около 500 лв)
– Обезпаразитяването на един кошер е 8 лв
( 8 х 160 = 1280 лв )
– След зимата, трябва да се направи пролетно подхранване, за да могат трудолюбивите „златни момичета“ да започнат да се трудят наново, което се прави с 2 кг захар на кошер, със средна цена 2 лева.
( 160 х 2 = 320 кг захар х 2 лв = 640 лв )
– Питка за зимно подхранване по още 2,50 лв на кошер;
( 160 х 2,50 лв = 400 лв )
– Да не забравим и за горивото, защото двата пчелина са на разстояние един от друг, и са извън населено място – за това в най-добрия случай за една година отиват около 3500 – 3600 лева, като тук се включват и парите които отиват за косенето на пасищата.
– Да не забравя да спомена и помощта, която се дава последните няколко години заради войната в Украйна. Тя не е голяма, но все пак е нещо, 10 – 12 лв на кошер.
( 160 х 12 = 1920 лв )
Други субсидии не се получават – ако това може да се нарече субсидия.
Но затова пък има още разходи, които не са регулярни, тях можем да ги сложим в перо – амортизации, около 150 – лв на година, за ремонт на кошерите, за боядисване и др дребни неща.
За майките не давам пари, правя си ги сам, и все пак хем спестявам малко, хем и удовлетворението от това, което си направил сам, когато видиш крайният резултат е по-голямо.
И какво се получава като дръпнем накрая чертата:
- ПРИХОДИ:
3,5 тона предаден мед – 14 000 лв – приходи
Субсидия помощ от войната – 1920 лв
––––––––––––––-
15 920 лв
- РАЗХОДИ:
за рамки 500 лв
обезпаразитяване – 1280 лв
захар – 640 лв
питки – 400 лв
гориво – 3500 лв
амортизация – 150 лв
––––––––-
6470 лв
Рекапитулацията е следната:
15 920 – 6470 = 9450 лв
Това е сумата, която ми остава като печалба за 1 година, с нея трябва да издържам и семейството си, и да заделям за разходи за следващата година.“
Виждам тъгата в очите на мъжът срещу мен, но също така и неговата решителност, че въпреки трудностите няма намерение, поне за сега, да се откаже от хобито превърнало се в негова професия и изхранващо семейството му.
Започваме да говорим и за голямата роля на пчелите, в оцеляването на земята, и човечеството като цяло. На шега той ми казва:
„Непрекъснато се говори, че ако изчезнат пчелите, ще изчезне и живота на земята. Какво следва от това – че пчелите са пазители и спасители на планетата Земя. А от това пък следва, че аз, като пазител на пчелите, съм и пазител и спасител на нашата планета, на човечеството. Е, кажете ми, толкова ли струва трудът на пазителя на планетата Земя.“
Тъжно, но – факт.
Разговорът ни продължава за загубите, които претърпяват пчеларите от други дейности. Като например, това че пчелите непрекъснато умират от пестицидите, защото няма ( или поне не се спазва) държавно регулиране на пръскането на засажденията.
Освен de minimisa, който се дава при лоши метеорологични условия, друга помощ не се получава, за разлика от колегите им от съседна Румъния, където те получават по 1 евро/кг на предадена продукция.
Разделяме се с младият мъж (непрекъснато наблягам на това, защото колко са младите хора в българското земеделие, които отстояват на всички трудности и продължават напред), с обещанието за нова среща, когато сметките направени на лист хартия ще са по-оптимистични, а и пазителите и спасителите на нашата единствена Земя, няма да са застрашени от изчезване, а от там и живота на планетата ни.
Тоня Мишева
