Седмицата мина с едно скрито напрежение при фермерите. По малко приказки и по коментари. Вероятно и при тях има лятна умора. Тежко, горещо лято. Затруднено прибиране на фуражите. Ограничения във връзка с пожарите и постоянният проблем напоследък – работната ръка. При тези проблеми, които са само една част от десетките нерешени подобни, вероятно има и уморени от стоенето под чадъра, в което няма нищо лошо – и фермера е човек.
През цялата седмица имах поне 20-30 обаждания, кога ще „пристигне“ помощта за Украйна. Понеже вярвам в министъра, отговорът ми бе: – Казано ви е, че това ще стане до края на месеца. Има още няколко дни търпение.
Другият въпрос, който се задава вече цяла седмица, също е датата на задържане на животните. Наистина в Указанията е казано как се смята, но накарах трима фермери да пресметнат до кога трябва да си задържат животните, след като им ги прочетох и тримата дадоха различни отговори. Преди десетина дни писахме въпрос да ни се отговори точно и още нямаме отговор. Изрично предупредих да не се вярва на феисбуците, сайтовете и други подобни. Нека отговора да го дадат проверяващите и то с подпис и печат. Преди години наш фермер се доверява на свои колега, който му казва грешна дата за задържане. Първият продава 20 крави и след това не само не получи подпомагане, а трябваше и да плаща глоба.
Другият въпрос, който много бързо решиха Дирекцията по животновъдство към МЗХ и БАБХ, бе доставянето на туберкулин за извършване на рутинните изследвания на кравите за туберкулоза. Разбира се, имаше още въпроси по отношение изследванията на ваксинираните животни по програмата, но сякаш всичко си дойде на мястото.
Второто интересно нещо, което се случи през седмицата, бе срещата ми с фермерите от област Търговище. Разгледахме много интересни въпроси свързани с бъдещето на говедовъдството. Всъщност поставихме (поне НСГБ) началото за излизане от тежката ситуация. Това „упражнение“ ни е доста познато за оцеляване на сектора – това е думата която най-мразя. Какво значи оцеляване. То е по-лошо и от живуркането. Преди години имаше криза. Тогава имахме срещи в цялата страна с говедовъдите и те преминаваха под мотото „Да спасим българското мляко“. След това нещата се пооправиха малко и веднага проведохме срещи под мотото „Ново начало“. Сега момента е също такъв да се зададе въпросът – какво да се прави. Ето защо още отсега сме готови след избирането на редовно правителство, да внесем предложение за развитие на говедовъдството. Забележете, думата оцеляване липсва. На срещата в Търговище, организирана от НССЗ по един перфектен начин, поговорихме с фермерите, не колко грама фураж за литър мляко яде кравата, а какво не е направено и откъде да се почне. Разчепкаха се много въпроси и ако започна да ги детайлизирам ще трябва да напиша цяла книжка. Това бяха въпроси, които са вече на прага на нашите ферми и не само, че нямат решение, а дори и не са коментирани.
НССЗ: Говедовъдството и утрешния ден
На първо място това е промяната на климата. Никаква готовност. На плажа се взема по 20 лв на чадър, колко ще им трябват на кравите да стоят на сянка. Всички ползваме климатици. За кравите няма, ама и на тях им е горещо. Пак ще го кажа – при температура над 22 градуса кравата може да изпадне в температурен стрес, което означава загуба на пари. За да имаме по-ниски температури в оборите, трябва да имаме високи тавани, топлообмен, пръскалки и вентилатори. Не навсякъде има такива съоръжения във фермите.
Следва водата. Тези, които пашуват, знаят много добре с какъв цвят вода пиеха кравите им през лятото. Разбира се, че няма да кажат, но ние знаем.
Следват новите неща при обезроговяването и рязането на опашките. На дневен ред ще дойде и закона за миризмите. Вързаното отглеждане също ще остане в историята.
Отглеждането най-малко на две телета в клетка идва. Готови ли сме. Отговорът е – не. Отглеждане до 28 дневна възраст на телето във фермата, в която се е родило.
За всичко това и още няколко изисквания, които не ги споменавам, ще има срокове и глоби. Ето защо фермерите трябва да имат позиция и да започнат реализирането на тези изисквания.
Тук трябва да се добавят и нещата, които трябва да се вършат по селекцията. Куфарчетата ще ги оставим на туристите. Също проблеми има с административния натиск. Към това трябва да добавят още много други въпроси, които трябва да се решават за напред. Ето и защо избрахме и ново лого за нещата, които трябва да се вършат: –
Надежда за говедовъдството ни.
И третия важен въпрос през изминалата седмица, бе цената на млякото. Че мляко няма у нас, това е ясно. В чужбина има, но вече цената е друга. Представителите на мандрите – закупчиците, изведнъж се размърдаха. Досега не ги зная къде бяха, сигурно под чадърите. Всичко обаче е в сферата на проверките, блъфирането и провокациите. Че ще става нещо с цената, става ясно и от това, че една от най-големите мандри в Европа, нидерландската FrieslandCampina, още не е обявила цената си за месец октомври. Нещо, което не се е случвало от години. Обикновено до 24-то число на месеца, фермерите знаеха каква ще е цената. Сега мълчание.
Така е и при останалите големи преработватели на мляко. Нашите мандри също мълчат за октомврийската цена, но на много места вече се подхвърлят минимум 5 стотинки нагоре. Надхитряването ще продължи още два дни, но едно е сигурно, че цената ще бъде нагоре, а другия месец ще хвръкне, ако продължат проверките за качеството на млечните продукти. Ако контролните органи не се справят, вероятно ще се намеси обществото.
И накрая, както е прието да се казва – една хубава новина. Фермерите са си фермери.
Първите овце пристигнаха във фермата на Иван придружавани от няколко камиона слама и сено. Държавата също помогна, а и не парадиращия министър на земеделието Георги Тахов направи лично дарение.
Надеждата сред пепелища е вече реалност
Втората новина е лошата – както в криминалните филми, от полето изчезнаха 20 крави и от тях ни вест ни кост.
20 крави изчезнаха. Ако може да помогнете с информация
Може би и по-добре така, че няма кост. Фермата се намира в Северозапада, близо до Монтана. Нека всеки, който има някаква информация за тези крави, да сигнализира. Дайте да помогнем на това говедовъдно семейство, да си намери кравите и да продължи напред.
Михаил Михайлов
