За първото полугодие на 2024 г са преработени 4 604 т козе мляко. На практика млякото, което се получава от козите в България и съответно се преработва. Ние не изнасяме козе мляко, също и не внасяме (с изключение преди няколко години, когато са внесени 500 литра козе мляко).
Преработеното мляко е по-малко с 283 т от същия период отпреди една година – което представлява – 5.8%. Намалението само за юни в сравнение с юни 2023 г е -446 т.
Намаленото производство на козе мляко може да си обясним най-вече с по-малкия брой кози, с които влязохме в 2023 г – 145 000 бр кози-майки и със – 7%.
По-ниските цени при изкупуването, неблагоприятните климатични условия увеличеното производството на сирене във фермите, също допринесоха за намалената официална преработка на козето мляко.
Вероятно резултатите щяха да бъдат още по-трагични, ако Асоциацията на козевъдите с председател Деан Тодоров не беше реализирала „Проект за събиране и транспортиране на млякото до мандрите с млековози на асоциацията“. Става дума за модерни коли, предназначени за транспортиране на мляко, с охлаждане, с мини лаборатория за окачествяване на млякото преди да влезе в цистерната и съответно измервателни уреди.
Определено няма да се достигне миналогодишното производство и козето сирене ще премине към бутиковите продукти. В момента това сирене е набрало популярност при купувачите, които започват да го ценят.
Пред козевъдите стоят редица проблеми за решаване. Определено номадското отглеждане на козите отпада. Горещините не гарантират целогодишна паша, липса на пастири, не голямо търсене и то периодично на козе мляко. Искаме не искаме, отива се към комплекси с по 1000 и повече кози под един покрив, отглеждани целогодишно в обора и целогодишно производство на мляко. Съответно и мандри, които целогодишно ще обработват козе мляко. Вероятно в един район ще има десетина такива ферми и по средата една мандра, която ще обработва само козе мляко. Това не са фантазии, а реалности в някои държави от ЕС. Всъщност у нас вече има няколко такива мегаферми.
