Рубриката се води от Михаил Михайлов
Мина една безлична седмица за нашето земеделие. Може би това се дължи на горещините (които не сме готови да ги посрещнем) или чадърите с чаша бира на Халкидики. Нямаше дадени субсидии, нямаше ги гръмките заглавия в медиите – „Парите влязоха в книжките на фермерите“, „Еди колко си милиона са осигурени за еди кой си“ и други подобни.
Останаха обаче вечните искания, през последните години на фермерите, за подпомагане, увеличени субсидии, де минимис, помощ за Украйна. На дневен ред ще дойдат горещините, липсата на цена за зърното и млякото и така до края на годината.
И веднага следват миналогодишните сценарии. Всички свикнаха с това и си го приемат като нещо нормално, дори на някой липсва. В цялата история обаче липсва само едно изречение, което каза министърът на земеделието на Турция преди няколко месеца, когато стартира тяхната програма „Пътна карта за животновъдството 2024-2028“ за подпомагане на животновъдите с близо 600 000 милиона долара и то само за говедовъдството. Турският министъра заяви това:
– Ние ще подкрепяме всеки толкова, колкото произвежда.
Държавна помощ Украйна2.
Нормално е, да се внесе предложение за актуализиране на бюджета на Министерството на земеделието с 320 млн. лева. Това е сумата, която е необходима за изплащане на втория транш по държавната помощ за Украйна2. Всяко едно стопанство претърпя големи загуби от горещото време. Едва ли ли това ще бъде оценено в паричен ресурс по някаква програма, за това, тази помощ хич няма да е излишна.
„Старите“ отговарят на „новите“ – „Престоят“ ни в ЕС вече продължава 17 та година. Въпреки това, все още ни възприемат като „нови“. Както по отношение на разпределението на подпомагането, така и при разпределението на местата в комисиите. Отново нямаме член на комисията АГРИ, а уж сме определени като аграрна страна.
Гласът на земеделеца пак няма да се чуе в ЕС. Румънците, начело с цялото ръководство на държавата си, преди десетина дни, поискаха от ЕП да бъдат изравнени субсидиите на новите и старите членки. Нашите фермери многократно са поставяли този въпрос. Ръководствата на различните министерства също. Като опитни „играчи“, старите европейци веднага направиха математиката и доказват, че разлика в субсидиите почти няма. Защо. Защото трябва да се вземат от техните субсидии и допълнят нашите.
Какво бе публикувано от френска страна. Направено е проучване от Икономическия институт Молинари във Франция. Резултатите от проучването завършват с изречението:
– Падна мита, че Франция има най-голямо подпомагане на фермерите. Това е така, защото данъка върху субсидията там е голям.
За да стане още по-ясно автора дава следния пример – Унгарските фермери получават основна субсидия от 147 евро на хектар. Данъкът от най-много 0,02 евро за 1 евро, води до реална субсидия от 144,06 евро.
В същото време в Холандия данъкът, плащан от фермер за 1 евро субсидия, е 0,17 евро. B Холандия за 180 евро на хеектар, платеният данък е 30,6 евро. Това води до реална субсидия от 149,4 евро .
Заедно с Румъния, още седем европейски държави (Унгария, Хърватия, Малта, България, Финландия, Литва и Швеция) удържат по-малко от 0,02 евро за 1 евро от субсидията за фермерите.
Оставката на служебният зам.-министър – също си е тема на седмицата. Ни в клин, ни в ръкав, бе поискана оставката на зам.министър Георгиева. Когато страната се пържи от пожари, когато животните са в топлинен стрес от два месеца, когато има политическа криза, изведнъж бе поискана оставката на един зам.-министър. Защо не се поиска тази оставка преди половин година, защо не се поиска оставката на другите държавни чиновници „натопени“ в тази материя. Имаме също евродепутати отговарящи за земеделието, имаме министър без портофейл в Брюксел, който да отговаря също за изготвянето навреме на документацията. Цялата акция протече, като по сценарии. Най-напред зърнопроизводителите поискаха оставката. След това заплашиха, че ако не бъде уволнен зам.-министъра ще се иска оставката на министъра. Последва заплахата от НОКА, че няма да отидат под сенките на Рожен, а ще останат на барикадите. Последва заплаха, че УС на НОКА, че ще вземе „тежко“ решение по случая. Накрая се изкара и забравената вече камара на предна позиция.
На кого му е нужно това сега. Дори и да има грехове, този зам.министър не може с магическа пръчка да се оправи изоставането. Всъщност този сценарии го виждаме вече няколко пъти да се разиграва и за други подобни неща. Нека НАЗ, НОКА и Камарите да си знаят и да се съобразяват, че те все още не представляват цялото земеделие на страната и не могат еднозначно да командват в земеделието. Дори не влизат и в Закон. В момента това са няколко организации, събрали се на едно място да решават общо някакъв проблем. Нормално би било, за тези „престъпления“, за които обвиняват зам.министъра да бе сезиран министърът и да се проведе съвместен дебат по дадените въпроси за да се разбере кой е виновен за грешките, и съответно виновните да бъдат жестоко наказани.
Връщаме се години назад да се мъчим да управляваме от улицата, но просто това няма да се случи. Някак си вече не върви. Сега времената са други.
