Както в Българи, така и в останалите страни членки на ЕС, се отделя голямо внимание на старите породи. Въпреки подпомагането, (поради по-ниската им продуктивност), което е по-малко от комерсиалните породи, броят на тези стари породи намалява и повечето стада се отглеждат от фенове и „колекционери“.
В Австрия също се отглеждат автохтонни породи овце, кози и крави. Една от най-интересните и привличаща погледа на хората е Закелската овца. Тази порода е най-разпространена в Унгария, но и в Австрия се отглеждат около 3500 овце, чиято популация може да се разглежда като критична.
Тези овце са последният вид с винтови рога.
Породата съществува от 5000 години и е била най-разпространената порода овце както в Унгария до 18-ти век така и в целия алпийски регион по времето на монархията. Съвсем нормално е било да се прехвърли и в Австрия.
Най-известната и най-видима характеристика на тези средно големи, здрави и много издръжливи животни са техните рога с форма на тирбушон. V-образните изпъкнали рога на тази порода се срещат не само при мъжките, но и при женските екземпляри. Те растат до 40 cm дълги и могат да достигнат дължина до един метър.
Развъдната цел на унгарската порода е рогата да са под ъгъл от 90 градуса един от друг. Но често има животни, където те са по-далеч едно от друго.
Въпреки декоративните си рога, тези овце са изключително издръжливи и са надежден източник на мляко и месо. С грубата вълна с която са покрити овцете запазват топлината на тялото си до минус 20 градуса, а също така и не се потят дори при над 40 градуса.
Агнетата, които се раждат на открито през януари/февруари, също се изправят здраво на краката си от самото начало. Женската ражда само едно малко на сезон. Раждането на близнаци е много рядко явление.
Месото е питателно, дребнозърнесто, качествено, вкусно и с малко съдържание на мазнини.
Друга особеност: Няма вкус на агнешко, а по-скоро на еленско!
