Изключително интересно време за нашето животновъдство. Протест на фермерите, спад на изкупните цени на суровото мляко и месото, кризата породена от обстановката в Украйна, натиск на „зелените“, относно използването на природните дадености, натиск от администрацията, натиск от финансовите институции, липса на работна ръка, никаква готовност да отговорим на природата относно тези 120 дни при температура над 35 градуса, непрекъснато излизащите Регламенти за работата във фермите и още и още. Определено трудно ще издържат на този натиск фермерите говедовъди, което ще доведе и до намаление производството на млечни и месни продукти.
Независимо, че мощни корпорации влагат милиони долари за създаването на „изкуствено месо“, което вече се появява на пазара, интересът към него засега е изключително слаб. От една страна, че някои страни започнаха да вземат мерки, относно етикирането, и от друга, това месо не се приема от хората /поне засега/. Има вече затворени ресторанти, които предлагаха хамбургери от такова месо. Засега единствено скакалците се държат на повърхността, но протеините им сякаш се използват повече в животновъдството.
Освен тези опасности, за намаляване производството на месо – проблемите свързани с отглеждането на животните и „атаката“ на изкуственото месо, може да добавим, че в най-големите държави в света, вече хората не ядат само ориз, започнаха да разнообразяват диетата си с млечни и месни продукти. Така че, съществува голямата опасност, като страна да останем без месо.
Ето защо трябва да намерим къде се крие месото у нас.
Какво показват статистическите данни по отношение на месото. Определено може да се каже, че до момента нямаме криза за месо – било то наше или вносно. Рафтовете са пълни с какво ли не месо – дори и от кенгуро, цените са прилични, при промоциите дори „неприлични“. Нещо повече, българинът през последните години увеличи консумацията на говеждо месо, стековете и хамбургерите, дори и от Абърдин Ангус вече имат място в нашата диета.
Къде е „заровено“ месото у нас. Можем ли да го „извадим“ на светло и да осигурим самодостатъчността за изхранването на населението, пък дори и да изнасяме.
Отговорът е определено – ДА.
Ще ви представя две становища за увеличаване производството на месото. Едното е от Камарата на Българското месодайно животновъдство, другото на Националния съюз на говедовъдите в България.
Преди това обаче трябва да се запознаем със статистическите данни по отношение производството на месо и за да е по реалистично, това ще бъдат данни за 2021 и 2022г.
Цифрите наистина са ужасяващи. Това са данните за закланите животни в кланици, това е приоритетния начин за клане на животни у нас.
| Година | Заклани говеда/бр | Кланично тегло/т |
| 2020 | 30 200 | 6 237 |
| 2021 | 35 200 | 7 135 |
| 2022 | 33 800 | 7 045 |
По цифрите не е необходимо въобще да се дискутира. Колят се годишно по малко от 40 000 бр животни от категорията говеда при налични над 500 000 бр в началото на обсъжданите години.
В стопанствата, където също е разрешено да се колят говеда при определени условия, е получено през 2020 г – 10 449 т месо, 2021 г -11 041 т и през 2022 г – 13 654 т.
Това означава, че през 2022 г официално общото производство на месо – кланици и стопанства е 20 699 т.
Съвсем статистически казано това са по 3.164 кг на глава от населението.
Тези цифри ни нареждат на едно от последните места в ЕС с 0.1% от месото произведено в кланици.
Съответно това се отразява и на износа ни на месо – едва 401 т през 2022 г., при производството обаче трябва да добавим и 55-те хиляди телета, които се изнасят в чужбина. За да се компенсира дефицита на говеждо месо, съвсем нормално е да се внесе такова. През 2022 г са внесени 7 400 т говеждо месо, толкова колкото е излязло от нашите кланици.
От статистическите данни е ясно, че трябва да изкараме месото което се „крие“- това което го има, но в статистиката го няма и това което го няма, но е възможно да го произведем. За първото си има служби, на които им плащат и те да открият това месо.
Следва……
Михаил Михайлов
