Какво се случва у нас на млечната „борса“ по отношение производството и цените на млякото. Колко е точна статистиката относно производството на мляко в страната никои не може да каже, защото една част от него се получава по формули. Факт е, обаче че производството намалява всеки месец и това е обосновано и в реда на нещата. Много наши фермери решиха да приключат с дейността и ликвидираха стадата. Други в името на оцеляването намалиха броя на животните, като продадоха младите животни и стари такива които са с по ниска продуктивност. Нови ферми също се създават, въпреки трудностите , но в много по малък брои от този в близките години. Така, че намалелия брои кравите за доене си каза думата и млякото взе да изчезва. Това отстъпление не можем да го компенсираме със селекцията, както се случва в някои държави въпреки усилията на Развъдните асоциации. Изоставането по отношение селекцията е голямо.
Следва намалената дажба на кравите. Поговорката „гладна мечка хоро не играй“ е в пълна сила. Високите цени на комбинираните фуражи, шротовете и другите добавки накараха голяма част от фермерите да се върнат в годините на Белчо и Сивушко, когато на животните се е давало зърно и трици. Намалената дажба веднага оказа влияние върху продуктивността на животното.
Това е обаче е най-малката беда.
Храносмилателната система на такова животно минало от програмирана диета към каквото има е вече необратимо повредена. Какви ли не чудеса видях това лято в яслите. Имаше слама разбъркана с боза. Имаше торти и толумбички. Плодовете и зеленчуците също присъстваха в менюто. Скоро един фермер ми се похвали, че благодарение на Балура и изникналите пшеничени стебла след жътвата му спасили кравите и дори нещо повече , увеличил млеконадоя с 200 кг на ден. Много фермери взеха да говорят за събиране на листник, хранене с лупина, дори и лозови пръчки. И всичко това в името на оцеляването. Една дума която трябва да намразим всички. Една година вече фермите оцеляват, колко още ще продължи тази агония. Това оцеляване започва да служи и за оправдание за несвършена работа. И следва въпроса- като се оцелее какво ще стане. Ако се оцелее и производството е същото, то всичко е било напразно- мъката и усилията на фермерите и помощта на държавата.
Все още не се осъзнава, че страната е под обсада на глобалното затопляне. Четвърта година се сблъскаме с горещия климат и няма и наченки за намаление температурите в оборите и недопускане на топлинен стрес. А той се очаква при температура над 22 градуса. Дори и през октомври може да имаме такъв стрес при някои животни.
Другият важен фактор е работната ръка. Няма кои да работи по фермите. Икономиката иска увеличаване броя на отглежданите крави и семейството трудно може да се справи само. Работници няма. Сега съществуващите условия за приемане на работници от други държави са доста объркани. Трябва на тези хора да им се осигурят много неща. Мисля, че в тази насока не се прави кои знае нещо. Гърците именно този проблем започват да решават сега. Към тези лоши констатации има и едно хубаво нещо- през последните пет години нямаме епидемични заболявания при говедата и овцете.
Какво сме направили за да имаме малко мляко:
- Намаляване броя на отглежданите крави от млечното направление.
- Непълноценно хранене
- Нисък ефект от селекционната работа
- Дефицит на работна ръка
- Глобалното затопляне
- Висока себестойност на млякото
Резултата: Намалено производство на мляко
Производството на мляко намалява всеки ден. Вестоносци за това са шофьорите на млековозите, които казват какво се дебатира в мандрите. Когато липсва нещо на пазара се дават повече пари. Изведнъж нашите млекопреработватели станаха много щедри. Развързаха кесиите. Не, че и на тях им е добре. От началото на годината започнаха да увеличават всеки месец цената с няколко стотинки и станаха много любезни. В средата на годината тези стотинки се увеличиха. През последните два месеца- септември и октомври, вече увеличението се измерваше в рамките на пет и повече стотинки. Цената достигна през октомври рекордните за нас 1-1.10 лв , че и 1.15лв за кг мляко. Фермерите дори се готвят да поискат през ноември над 1.15лв за кг. Всъщност възстанови се правилото цената на стоката да се формира от по 1/3 та от разходите и печалбата на млекопроизводителите, млекопреработвателите и търговците. Сметката е проста- 1кг сирене от 7 кг мляко означава 7-8 лева за производителя. Сега цената на сиренето е веч 21 лева, което означава и една трета от цената. Защо преработвателите търсят мляко, то е ясно- сухото мляко е вече с високи цени, растителните мазнини са забранени за млечните продукти, млякото от внос е с висока цена плюс увеличените транспортни разходи.
Въпреки увеличените изкупни цени, пак сме последни на „хорото“ по отношение на цената на суровото мляко. Преди полвин година, в началото на кризата за млякото по отношение цената на суровото мляко се нареждахме някъде по средата в ЕС. Сега ситуацията се е променила коренно. Данните от „Млечната обсерватория“ показват , че при средна изкупна цена на млякото в ЕС за месец август от 51.95 цента, при нас цената е 42.56 цента. Под тази цена се изкупува мляко само в две държави-Португалия- 40.14 цента и 40.88 Словакия. В близките до нас Гърция- цената е 55 цента за кг мляко и Румъния-46.16 цента. Водещите страни в млекопроизводството са с цена близка до 60 цента, като водеща е Белгия с цена от 62.99 цента и изпревари традиционните водещи от години по отношение на цената Малта и Кипър.
Освен цената има още един важен фактор за икономиката на млечната ферма и това е себестойността на килограм мляко. При нас и въобще да не разбираме от икономика веднага може да се каже, че сметката не излиза. Обикновено се казва, че нещата стоят добре когато с продажбата на един литър мляко можеш да си купиш поне два килограма фураж. Това означава цената на млякото да е поне 1.50лв, а тя е както казахме един лев и то от септември. С други думи 20% и повече процента ги няма. Ако направим сравнението с литър минерална вода нещата ще са още по зле. Интересното е как другите оправиха това изоставане. Например в Германия през последните години себестойността на млякото изоставаше от цената с 12-15%. През последните месеци, месеци на криза хората направиха така, че цената е равна на себестойността. От това следва:
- Цената на млякото е под себестойността
- Субсидиите и помощите не са достатъчни да покрият отрицателната разлика
- Несигурност на фермерите по отношение цената на млякото.
Казвайки всичко това е ясно, че при тази ситуация въобще не можем да направим стъпка в бъдещето. Също трудно е краварството при тези условия да оцелее. Колкото и да не ми се иска трябваше да употребя няколко пъти тази дума оцеляване. Първото нещо което трябва да се направи думата оцеляване да се изтрие от речника на говедовъдите и тогава да започнем да се учим да прохождаме отново в млечния бизнес. Няма друг начин да спасим Българското мляко.
