Какво ще се случи, ако намалим още нашето производство . Как мислите, вносителите няма ли веднага да вдигнат цените на техните продукти. Други пък ще спрат да внасят. Трети не се знае каква „брадва“ ще извадят. Никой не знае, какво ще се случи. Някой обаче трябва да разиграе всички варианти да не се чудим какво да правим. Някой държави минаха през дефицита на хранителните продукти. Колкото и да е чудно, германците останаха няколко седмици с празни рафтове по отношение на брашно и олио. След което последва ограничителен режим по отношение на броя на закупуваните килограми. Сърбите дори и в момента в следобедните часове не могат да си купят мляко от магазините. Не че няма. Има – ама е от кокос и бадем. Това принуди сръбското правителство да спре за определено време износа на мляко и млечни продукти с изключение на Албания и Хърватска. В Гърция също имаше таван за купуваните пакети от някои продукти. У нас това не се почувства, което е най-доброто за народа. Няма да броим няколкото „битки“ за олио.
Най-важния продукт от животновъдството е млякото. Няма домакинство на което в хладилника да няма мляко, масло, сирене и извара. Сега кашкавалът по-рядко се среща в хладилниците, но и него го има. Определено не се отделя достатъчно внимание на този сектор у нас, и резултатите са налице. През последните месеци имаме намаляване на преработката на сурово мляко с 2-3000 т на месец. На пръв поглед нищо, но това количество мляко произвеждаме за един ден. Да не стане така, че след 25 месеца да няма и литър
Как другите гледат на сектор мляко при говедовъдството.
Ще ви цитирам, какво казват по повод млякото двама министрите на земеделието на съседни на нас страни..
Петре Деа – министър на земеделието на Румъния. Млечната крава е основният ни източник на мляко. Пътят до кланицата е отворен и необходим за реформиране на стада, които са завършили своя производствен и репродуктивен период, а не за животни в пълно производство. Механизмите за подпомагане и сумите, предвидени за следващия период, подпомагат увеличаването на стадата млечни крави за поддържане на най-ценната храна на пазара – млякото. Нека бъдем уверени във възможностите си и да действаме заедно за развитието на този сектор!.
Много важни инвестиционни цели бяха постигнати в тази област със строги условия за биосигурност, процесът на подобряване ни доведе до най-високото ниво на ефективност, сравнимо с най-добрите съществуващи резултати в ЕС. Интерпретациите на момента не трябва да ни отклоняват от пътя на ефективност и ефективност, който трябва да продължим за доброто на румънските фермери и потребители.“
Владимир Боля- министър на земеделието на Молдова: „Преработвателите също трябва да се включат в подпомагането и развитието на фермите и да са заинтересовани да имат необходимите количества и качество мляко.
Искаме тази сфера, на млечното говедовъдство да е устойчива, да внедряваме иновации и да намаляваме разходите. Предприятията трябва да имат устойчиво развитие, а фермите трябва да бъдат свързани с преработката и тези субекти трябва да си сътрудничат. Имаме нужда от програма за оптимизация. За вътрешно потребление са необходими около 520 хил. тона суровина мляко. Ние в никакъв случай не можем да осигурим дадената сума и трябва да работим в тази посока”.
За съжаление нямаме подобни изказвания у нас през последната година по отношение млекопроизводството, нито от политиците, нито от управляващите . Всичко се свежда до разговори и обещания за пари. Ако отворите земеделските сайтове назад във времето, ще прочетете, че се искат пари, обещават пари, сумите се увеличават, след това падат, конфликтите между браншовете , а и вътре в тях са задължителни. Няма ги другите инструменти, за които трябва политическо решение и съответно добро изпълнение и контрол. Може да се взаимстват много инструменти от това, което правят другите държави освен парите в кеш, но с резултат в бъдещето .
- Отдавна намалиха ставката ДДС за фуражите. Също така и за голяма част от хранителните продукти.
- В Испания и Франция, сложиха минимална цена за изкупуване на овчето мляко за определено време. Цена, съобразена със себестойността на млякото.
- Гърците влязоха в схема да си осигурят месото, давайки субсидия за всяко новородено теле и сега продължават това с опция за подпомагане всяко теле продадено на 12 месеца и над 18 месеца.
- Също така ще започне покриването на 75 000 ферми с фотоволтаични панели.
- Румънците обсъждат схема за подпомагане производството на краве мляко с 25% от себестойността му до средата на 2023.
- Също си издействаха европейските и държавните помощи да се дадат до 70% още от 16 октомври- първата възможна дата съгласно регламентите.
- Македонците и сърбите дават помощ за всеки произведен и деклариран литър мляко и продадено агне.
Какво обаче прави впечатление, ако се прочетат указанията за помощите, които се отпускат или залагат през последните месеци за много държави. За да получиш помощ трябва да произведеш , продадеш и докажеш с документи това. Последните искания на самите гръцки фермери са именно в такъв тон.
Например.
За да получат субсидия овцевъдите, ЗП производител трябва да е произвел и продал доказано най -малко 3500 литра мляко. При кравите за месо получават тези които са родили през 2021г.
Другото което прави впечатление е, че десетките животновъдни организации в много държави са заровили томахавките, качили са се на един „влак“ искат едно и също. В Гърция в момента се решава цената на млякото. Овцевъдите искат и съдействие от правителството да подпишат с мандрите договори за цена от 1.80 евро за килограм овче мляко и 1.15 евро за килограм козе мляко. При кравите се иска 0.70 цента. Те са изчислили, че себестойността на овчето мляко в момента е 1.65 евро и то без доенето. Обещанието на тези животновъди е, че ако не получат тези пари просто няма да доят.
следва продължение …..
