В края на годината публикувахме статията да защитим българското мляко, публикувана преди това в списание „Агропари“. оказа се, че написаното преди половин година напълно отговаря на днешната ситуация в сестор млекопроизводство и си позволяваме да я публикуваме втори път, за да могат тези, които не са прочели да се запознаят с нея, а тези които са я прочели да видят, че няма и крачка напред и продължаваме да говорим за оцеляване.
Овцевъд-Козевъд.ком
Това заглавие не е случайно. Преди 6-7 години имаше малка криза по отношение производството на мляко. За да повдигнем духа на фермерите както се казва, с доц. Божидар Иванов /сега директор на ИАИ/ направихме един рейд из страната, посещавайки десетина области и се срещнахме с говедовъдите. Това стана с помощта на НССЗ. Въпреки трудният момент тогава, фермерите не бяха отчаяни, не говореха за ликвидиране на ферми, продажба на животни и оцеляване. Въпреки ниските изкупни цени на млякото, за него момент и другите трудности, настроението на фермерите бе мажорно. На плаката за тези срещи бяхме поставили една снимка с десетина перфектни крави с огромни вимена. Разбира се, това беше символично, да покаже, че кравите ще продължат да дават мляко. Над тези крави обаче стоеше надписът:
“Да защитим българското мляко“.
Материалът от миналия брой на списанието „ Агро Пари“ „Животновъдството: Крачка в Неизвестното“ започнах така:
– В момента ситуацията в животновъдството е такава, че всяка крачка, която се прави, си е направо крачка в неизвестното. Най-лошото е, че никой не знае, какво ще се случи след тази крачка. На практика, нищо не се случва и идва следващата крачка, която е пак в неизвестното. Това се случва в момента с нашето животновъдство“ – с други думи, след три месеца ситуацията въобще не се е променила.
Описах и какво ще се случи след първата крачка. Тя ще осигури на фермерите временно така нужните средства за подобряване икономиката на фермата. Тази помощ бе дадена в подкрепа на земеделски стопани за „Преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2022 г. Тези пари, след много говорене, обсъждане, заплахи и обещания бяха преведени по сметките на фермерите. Те ги видяха за няколко минути и веднага тръгнаха към сметките на кредиторите и снабдителите. Всъщност стъпката бе направена в известното. Тази ситуация автоматично накара фермерите веднага да почнат да говорят кога ще получат субсидиията за глава животно и обвързаната подкрепа. Така че, това ще е втората стъпка и докато се случи това – средата на декември -фермерите трябва да не стъпват въобще…
По отношение на субсидиите няма да има проблеми. Фермерите ще си ги получат. Страшното е, че няма кой да поведе животновъдството напред. Политическата обстановка в страната през последните години е много променлива и политиците забравиха, че трябва нашите животновъди не само да отглеждат животни, а и да осигуряват самодостатъчността на храни за населението – /с по прости думи, да произвеждат мляко и месо/ . Сега те не обръщат внимание на това, защото гледат пълните щандове с хранителни продукти. Нека да проверят обаче, колко от тях са наше производство. Също да си зададат въпросът, защо нашите хранителни продукти са значително по-скъпи от вносните. Тук не става дума за деликатесното френско сирена Рокфор и испанското Чоризо. Става дума за това, което се консумира ежедневно на трапезата. Например цената на словашките, полските, чехските, румънските млечни продукти са на по-ниски цени от нашите.
Също така, от направените анализи няма вносен продукт, който да е уличен в някаква фалшификация. При анализа на нашите продукти се вижда, че процента на не съответстващите на изискванията е голям и вероятно затова през последните години нямаме направени такива анализи. Така че, да престанем да обвиняваме вносителите за всичко. Тук има и още една опасност. Младите ще свикнат с вкуса на вносните продукти и ще забравят дори имената на нашите сирена и кашкавали.
- Трябва да се „разчепка“ от икономистите именно този феномен – по -високите цени на нашите продукти. Наистина ли себестойността им е толкова голяма. Причината за това. Недостатъчни ли са субсидиите, пътя на продукта до масата. Къде отива голямата печалба, ако има такава – в търговеца , преработвателя , изкупвачът. При всички случаи обаче не и при фермерите и ползвателите.
Официалните статистически данни за производството на мляко и месо за последните месеци, са направо отчайващи. Например за месец юли от нашите кланици са излезли 7 760 тона месо, което означава осигурени едва по 1.101 кг месо на глава на населението. За месеца са заклани едва 1980 бр говеда от всички категории. За овцете дори е срамно да се говори. Страната на овцевъдите с най-вкусните агнета, с програма навремето за отглеждане на 15 милиона агнета, вече отглежда под милион овце. През месец юли са заклани едва 6580 бр агнета, овце и ярета.
За какъв износ говорят някои, какви срещи с арабския свят, като не можем да напълним и един кораб с агнета. Дефицита на месо се спасява отчасти от нашето производството на свинско и птиче месо и отново месото от внос. Последното влизаше на доста ниски цени, но тази тенденция вече не съществува, и цената на свинското вече гони телешкото.
Тук искам да поясня, че съгласно нашето законодателство е разрешено клане на животни само в кланици и съответно от там месото да отива на рафта. Това дава обаче „писта“ на самсарите /невестулка/ – изкупвачите на животни, които прибират може би по голям процент печалба от производителите.
- Имаме проблем с месото. И то проблем не предизвикан от фермерите, а от други фактори.
Също належащ е пълен анализ на ситуацията и стъпване на „здрава“ почва, а не в неизвестното. Сега много фермери поради липса на работна ръка и големите изисквания към млечния сектор ще преминат към месодайното говедовъдство. Ако ги уплашим още от началото, те ще ликвидират животните. Трябва да не забравяме, че храната на българина не се свежда само до хляба. Сега китайците, многократно съм го казвал сменят ориза с мляко и месо – не с хляб. Това започнаха да правят и индийците и останалите азиатски републики. - Самодостатъчността с хранителни продукти е изключително важен въпрос касаещ изхранването на населението .
следва продължение …..
