Такъв въпрос още не е поставен, но е време да се постави, и съответно да намери правилният отговор. Някой ще запита, ама нали ние си имаме такова. Ами уж имаме. Имаме поне десет ферми със средна млечност над 10 000 кг, имаме асоциация със средна млечност на контролираните крави над 7000 кг, имаме крави рекордьорки с млечност над 15 000 кг за лактация, имаме и средна млечност от кравите за мляко от 3682 кг.
Държим твърдо второто място след Румъния по-ниска млечност в ЕС.
Преди години говорих с един германски експерт за това, че имаме много крави с такава млечност – 4 000 кг и той ми отговори – „Ние такива крави ги държим на пасищата, не им даваме нищо друго и колкото мляко вземем, то ни е без пари„. Това беше в началото на деветдесетте години на миналия век, когато се започна преструктурирането на говедовъдството. От тогава досега няма и крачка напред, може би тя е назад.
През последната година говедовъдите повтарят само думата „оцеляване“. Ами като оцелеем, какво ще стане. Ще имаме едни животни в оборите, а витрините в магазините ще са празни. В „кораба“ говедовъдство имаме много пробойни, които трябва да се запушат, в противен случай говедовъдството потъва.
Ще попитате – толкова ли е зле работата. Че, е така, показват и резултатите от производството на продукти от говедата. От месец май до август – 2022 г, количеството на преработеното краве мляко намалява с по 2000 т месечно. Това се отразява на производството на млечни продукти. През септември т.г – 2022 г, например е произведено 6 188 т сирене, което означава по 884 гр на глава от населението. От това количество обаче трябва да се извади сиренето, което се изнася, /това е много добре/, но това и означава, че осигуряваме малко над половин килограм на човек сирене. Образно казано, осигурено е сирене за три шопски салати на месец. Съгласно рецептурника, в една шопска салата трябва да има 150-200 гр сирене.
Може би ще си кажете – ами не е толкова зле работата, рафтовете и преди няколко години и сега са пълни с млечни продукти. Този въпрос може да се допълни със – затова ли бяха толкова ниски изкупните цени на млякото. Наистина така си беше. Отговорът не е сложен – внасяше мляко от няколко европейски страни, на по-ниски цени. Сухото мляко също беше евтино, а още по-евтино бе палмовото масло. Именно ниските изкупни цени на млякото през този период промениха мисленето на много фермери. Занижиха грижите по отглеждането на кравите, съответно храненето. Намали се продуктивността, за селекция да не говорим. Върху фермерите се „упражнява“ кой ли не – прекупвачи, изкупвачи, преработватели, търговци и още няколко по веригата. И искаме не искаме, кравите станаха типични „субсидионосителки“. За да допълнят бюджета си много фермери започнаха да продават мляко по всички възможни начини – в бутилки по улиците, разнасяне по предприятия, по домовете, навсякъде където е възможно да се прави търговията. Започна и производството на малки количества сирене, което тръгна по пътя на бутилките с мляко.
Статистиката успокояваше топката с данните, които се предоставяха. Трудно е да се разбере какво е производството на мляко всеки месец. Излиза една табличка, но там се дава преработеното мляко. Какво влиза вътре, е трудно да се гадае – суровото изкупено мляко си е вътре, следва млякото от внос, сухото мляко, мазнините, сега и водата. В тази графа по статистика официално влизат в мандрите годишно между 650 и 690 хил.т мляко. за 2021 г, тази цифра е 663 782 т и това количество представлява 94.4% от всичко преработено мляко в страната. Останалото е овче, козе и биволско мляко, което си е направо на боб зърно, имайки в предвид големите претенции на тези въдства.
И от тук нататък започва играта с цифрите. Това мляко се допълва с млякото което се продава директно от фермите /но това може да стане само при определен условия/, млякото което консумира фермерът и семейството му, млякото с което се изхранват животни, може би и млякото, което се продава на млекоматите. Количеството на това мляко никой не го знае колко е, и с какво качество е. Все пак се оформя едно количество от около 200 хил. тона /за 2021 г това мляко е 166 000 т/. Независимо, че от статистиката ни убеждават, че това мляко се изчислява по специален начин и специални формули, се получава скачен съд. Ако млякото влязло в мандрите е малко в общото количество се увеличава това мляко което остава по фермите. Мляко което на практика си е виртуално, и още по-лошото за него, не се плащат данъци. Все пак става дума за една трета от официалното производство.
Откъде ще дойдат агро парите. Има опасността в скоро време да сменяме името на списанието АгроПари, само на Пари. В допълнение, качеството на произвежданото краве мляко е на ръба на провала. Масленост 3.62% и протеин 3.21%. Трудно с такива показатели ще излязат качествени млечни продукти.
Сега пак има сирене по рафтовете. Има защото цената му е доста солена за повечето хора. Освен това има една психологическа бариера наречена 20 лв за кг сирене. То няма и как сиренето да е на по-ниска цена, така и показват всички сметки свързани с определянето ú. Р
И дойде спасителната сламка – „водата“…..
Михаил Михайлов
Следва продължение …..
