Реших да присъствам на последната сбирка относно запознаване с условията и дискусия по новия Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. Тази осма поред среща в Благоевград беше напълно идентична на останалите /имах информация/ как са протекли тези срещи на другите места и вероятно щях да приема това, което видях, като нещо нормално. Обаче думите на един фермер, и то истински фермер, защото видях напуканите от работа длани, който едвам беше стигнал до вратата, тегли една по фермерски на чист български език и каза: – Ние отглеждаме овце, но не сме овце господа, ние сме фермери. Човекът си тръгна и към уважение към него и фермерите на България реших да напиша нещо по този повод.
Страхотен интерес от страна на фермерите. Много от тях бяха прочели всички излезли досега документи в това отношение, имаха готови въпроси, искаха да научат много неща. В подобни сбирки сме се обаждали много пъти по телефоните да присъстват, а сега никой никого не е агитирал. Всички искаха да знаят детайлите. Какво трябва да изпълняват през новия период, какви са промените, ще се ползват ли парковете от говедовъдите и още куп въпрос. За съжаление в голяма степен това не се получи.
Вероятно и МЗм има някакви срокове да проведе тази кампания, но вероятно не са си направили добре сметките. Това е по-добре, отколкото да са смятали да я претупат. Тя сметката е много проста. Общият брой на земеделските стопани, регистрирани в регистъра по Наредба № 3/1999 г. съгласно Аграрен доклад 2021 г – 76 372 бр. Ако се смята математически, на всяка среща би трябвало да се очакват около 8 000 фермера. Нека техният брой да е десет пъти по-малко – което означава около 800. Независимо, че отидох 15 минути по-рано от определения час, залата вече беше пълна и от последния ред до изхода, имаше поне три реда хора. Помислих си, че съм на мача Левски – ЦСКА и ги нямаше само тъпаните и знамената. Отвън в коридора имаше най-малко още 50 човека, а още повече идваха до вратата на залата, виждаха едни гърбове и си тръгваха.
Обстановката наистина беше ненормална за работа, независимо от това, че експертите на трибуната няколко пъти казаха, че ще останат, ако трябва и до вечерта. Един фермер обаче подхвърли: – Няма проблем, ще стоим до 17 часа, ама след това идвате да помогнете да издоя кравите. Разбира се, че беше шега от негова страна, ама на неговия гръб.
Картината е била същата в Хасково, Пловдив, Ямбол.
Фермерите искат да знаят тълкованията на Наредбите. Забравих да кажа, Наредбите още не са готови, и си мислех, колко ще е хубаво, ако на тези сбирки всеки фермер получи по един Наръчник с указания, какво трябва да прави. Наредбите всяка година стават все по-обемисти. Стигнахме до 40 страници за някои Наредби. Предполагам, че сега, като излязат новите Наредби, ще „превземем“ кота 50. Сигурно за това забавяне на излизането на Наредбите, този път не могат да се винят фермерите.
Ситуацията с претъпканата зала и липсата на места, може би пък имаше и добрите страни. Времето този път беше с фермерите, слънцето печеше яко и „затопли“ площада на Благоевград и поне 60-70 фермера, които не можаха да влязат в залата разделени на групи обменяха опит по отглеждането на животните и зарзаватите. Други групи пък предпочетоха близкият ресторант където си направиха другарска среща, но пак се говореше само за работата. Така завърши тази среща без кои знае каква полза за фермерите.
Виновник има, и е ясно кой е. На самите държавни служители също не им бе комфортно. Дори по групите почнаха да си прехвърлят топката от рода ДФЗ не е виновен, организаторите са МЗм и НССЗ и други подобни.
Подобна е и ситуацията в Гърция и там кампанията още продължава и там не са готови всички Наредби. Не е така обаче в Испания. В началото на декември всеки фермер е получил книжка с всички Наредби и съответно е участвал в обучение. Да им честито.
Фермерите не ги интересува това, важното е, че денят е загубен за тях, и големите им амбиции бяха „порязани“. Само искам да кажа, че те няма да се предадат. Този фермер, с напуканите длани ми каза: – Сега денят става по-дълъг, ще ми остава свободно време и ще си прочета всички документи, които ще излязат.
Разбрах също, че „делото“ ще го продължи Национална Служба Съвети в земеделието по места. Дано фермерите забравят днешният ден и да отидат на тези срещи, в което дълбоко се съмнявам.
Директно от Благоевград
Михаил Михайлов Изп. Директор НСГБ
