Павел Марков – селекционер и животновъд

На Есенна изложба на Бели и Вакли Маришки овце изложител бе   Павел Марков от село Цанимир обл. Пловдив.

Преди да започнем нашият разказ, искаме да уточним, че думата – възрастен, ще я изхвърлим, защото Павката  все още си е младеж по характер. В началото на разговора той ни каза – навремето харесвах овцете, сега харесвам колите и ни показа новия си мерцедес, последен модел – награда за неговия денонощен труд. Че е така ще се уверите сами.

Павел Марков е роден преди 87 години. Завършва Аграрен сектор през 1962 г в Пловдив. Изучава специалност по агрономство и зоотехника. Веднага след завършване на института започва работа в с. Цанимир, като зоотехник в ТКЗС. До 1968 г отговаря за 400 крави, от породата Червено Садовско говедо, 2000 овце в т.ч 250 бр  породата Бяла маришка овца, останалите мериносови, 200 бр свине-майки и 1000 прасета за угояване.
Не е малко нали.

През 1966 г под ръководството на Павката са изпълнени всички показатели по отношение на млеконадоя и той е награден с екскурзия до СССР. Във времето тези екскурзии – награди, стават над десет.

От 1969 г започва работа по първата си специалност и резултатите не закъсняват. Поставя и няколко световни рекорда по производство на зелен пипер. През 1971 г получава от декар по 6900 кг от сорта Калинков. Става дума за производство на пипер от 6400 дк, също така отговаря за още 4000 дк патладжан, 8000 дк средно ранни домати и 150 дк ранни домати от американския сорт Вентула – без колове на повдигната леха. За тези си заслуги Павката получава 5 медала и три правителствени награди.

След процесите през 1989 г Павел, без да е партиен член е пенсиониран предварително и получава първата си пенсия от 41 лев през април 1992 г, и сподели с нас, че по време на работата си в ТКЗС е работил по 16 часа на ден. Не го е било страх от началниците и колегите и им е казвал за всички нередности в очите.

И стигаме до Маришката овца. Която, не, че е била сламката за удавника при пенсионирането му, но и му е помогнала за оцеляването.

Започва да отглежда тази порода овце от 1961 г когато купува от с. Ягодово 12 овце. Тогава е бил стажант агроном и е броил по 200 лева за овца. Огромна сума за него време.

 – Това беше най-доброто от Маришката овца. Преди да ги купя, всеки понеделник бях в гр. Първомай на пазара. Запознах се с всички отглеждащи овце от тази порода, запознах се със стадата им и започнах да сформирам стадото. Постепенно стадото стана от 80 бр. овце-майки, толкова, колкото мога да отглеждаме с баща ми. За разширяване и не може да се мисли, защото обора е в двора на къщата им.

От 1984 г той отглежда овцете си сам. Продължава да подобрява стадото, като закупува най-доброто, което се появи на терена -в района на селата Х.Милево, Градина, Плодовитово, Виница и Чешнигирова. Район, в който е ядрото на Бялата Маришка овца.

След сформиране на стадото, идват и рекордите. Овцата Марго за контролен ден е дала 3990 куб.мл мляко на 60 ден след оагването. Овцете му дават нормално по 2-2.5 л мляко дневно. Овца дала под 2 л дневно не остава в стадото. Прираста на агнетата е 500 гр на ден, вълнонастрига е 4- 4.5 кг, стопанската плодовитост е 160-170 агнета.

Следва въпросът за храненето.

– Ами то е много просто -зърно на воля, пшеница и ечемик около 1.5 кг и 1 кг сено. Фуража е мое производство. Дневният режим също е елементарен – два пъти дневно доене, хранене в обора, задължителна разходка до пасище, което е наше – собстненно, с люцерна и други треви. Резултати са налице, удостоверени от специалистите от Развъдната асоциацията и „заверени“ от овцевъдите, които са посетили фермата ми.
Живо тегло на овцете майки – 100-130 кг с рекордьорка овца Бони – 163 кг
Живо тегло на кочовете над 130кг, като рекордьорът е тежал 182 кг нестриган.
Всички женски агнета оставяме за разплод, и получават имена на известни наши певици от фолка и народното пеене. Овцете-майки остават във фермата до 6-7 години.

Павката е много добре подготвен по въпросите на селекцията. За това са допринесли и многократните му контакти с проф. Димитър Танев – един от най- добрите наши учени овцевъди и началничката на сектор овцевъдство навремето в Пловдив – Николаева. Сега всички въпроси свързани със селекцията ги решават заедно с проф. Дойчо Димов и неговия екип.

 – Откъде идват парите. Ами то е много ясно – от продажбата на агнетата. Всичките се продават за разплод след предварителни заявки, някои и с година напред.
Проблемите – разбира се, че има такива. Най-важният е инбириднга, който и колкото да се стремя да го изолирам, не се получава, защото популацията на Маришката овца  е много малка.

Накрая, пожелаваме на Павката в утрешното изложение, отново да събере голям брой награди. Също така му пожелаваме да предава своя опит на младите и произвежда повече агнета за разплод.

Михаил Михайлов
Тоня Мишева