В Република Хърватия се отглеждат 6 породи кози, от които 3 са оригинални – местни (Хърватска пъстра коза, Хърватска бяла коза и Истрийска коза) и 3 чужди породи (Алпийска, Санска и Бурска коза).
Породният състав се доминиран от хърватска пъстра коза (и различни кръстоски с Хърватска пъстра коза), които съставляват около 75% от общата популация.
Освен хърватската шарена коза, в по-малки количества се отглеждат Хърватска бяла и Истрийска коза. Чуждите породи, доминирани от Алпийската, представляват около 25% от общата популация. Санските и Бурските кози се отглеждат в по-малки количества.
Истрийска коза
От местните породи, Истрийската коза е последната, включена през 2012 г., в списъка на хърватските автохтонни и защитени породи. Ареала на разпостранение на Истрийската коза е областта на Истрия и не е изцяло ограничен от държавната граница между Хърватия и Словения и Хърватия и Италия. Днес около 100 кози се отглеждат в районна, което я нарежда сред критично застрашените породи. Необходимостта от по-нататъшна защита на тази коза възниква поради нейното значение като ценно генетично и културно наследство.
Екстериор:
Истрийските кози имат изключително здрава до груба конституция, здрави кости, цвят с възможни сивкави и/или кремави нюанси и възможна поява на сив пигмент в горната част на муцуната, вътре в ушите и на вимето. В допълнение, към характеристиката на породата е появата на бради при мъжките и женските, както и появата на рога и ресни.
Изключително гъстата и дълга брада е особено забележима при по-възрастните кози, при които тя достига до 30 см. При козата са наблюдавани и дълги, тежки и груби (набръчкани) рога, насочени настрани, назад, с размах (разстояние) между върховете до един метър.“
Телесната маса на възрастни, физически напълно развити кози е между 55 и 80 kg. Истрийската коза е по-тежка и по-силна от групата на оригиналните (типични) Сански кози, които най-често имат телесна маса между 50 и 70 кг.
Очаквано, пръчовете са значително по-развити и телесната им маса, в зависимост от възрастта и състоянието им, е между 70 и 120 кг. Освен това, характерно за породата е повече или по-малко равномерното покритие на тялото с дълга бяла, бяло-сива или бяло-кафява козина, която е по-гъста през есента и зимата и много по-рядка през пролетта и лятото.
Краката на Истрийската коза са силни и тънки и завършват с правилно развити, обикновено бели или бяло-сиви копита. Копитата на предните и задните крака са с еднакъв цвят.
