Когато говорим за породи кози, на първо място започваме със Саанската, след това с Бялата немска, Тогенбургската и едва тогава се сещаме за Алпийската коза.
Въпреки това, че не е водач на тази класация мненията са единодушни – тази порода има много ценности.
Кои са те?
Знаете ли, че алпийските кози произвеждат мляко, което е лишено от характерната лоша миризма?
Алпийската порода кози произхожда от далечна Швейцария, където в алпийските полета са пасели кози.
Още през 1911 г. породата се разпространява по целия свят. Самата порода е предимно за мляко. Млякото на алпийските животни достига 6% масленост, а общият годишен добив е 1,6 тона мляко, което е много по-високо от това на Нубийските кози. Рекордът за мляко е поставен в САЩ и за една календарна година са получени от една коза 2.2т.
Вкуса на млякото и заслужава специално внимание. Изразът „алпийско мляко” се свързва с чистотата на планинския въздух, безкрайните зелени ливади. Млякото няма характерна козя миризма и децата обичат това мляко.
Няма да можете да избегнете неприятна миризма на кози в млякото, ако козата не е чистокръвна и има примеси в родословието.
Колко мляко дава средно алпийската коза – повече от 5 литра, разбира се, при правилни грижи и добро хранене. По производителност алпийските кози не отстъпват на Саанските кози. Благодарение на деликатния си кремообразен вкус и плътна текстура, млякото служи като основа за приготвяне на домашно сирене и извара.
Описанието на породата предполага разнообразие от цветове на козината, цветовата гама е широка – от светло бяло до черно и от сиво до тъмно кестеняво. Алпийските кози са грациозни, тежат до 65 килограма.
Алпийският мъжкар има рекордни размери – дължина 150 см, височина 90 см и тегло над 100 кг.
Също така тази порода коза е изключително плодовита и идеална за кръстосване с други породи, като по този начин се повишава тяхната продуктивност, млечност и масленост на млякото.
Алпийските кози са спокойни, не са агресивни, контактуват, препоръчват се за тези, които имат деца – тъй като обичат игрите.
Развъдчиците многократно са наблюдавали как представители на алпийската порода не допускат своите конкуренти до хранилката.
От това можем да заключим, че тези животни няма да изчезнат от глад, те ще бъдат сити и доволни.
Плюсове и минуси – мнение на животновъдите
Фермерите приписват за предимствата на породата, на първо място, непретенциозността. И това се отнася както за храната, така и за условията на задържане. Алпийската коза е от тези, които бързо се адаптират към климатичните промени и новите условия на живот. Алпийските кози, съдейки по отзивите на собствениците, също са обичани, защото всички родени козлета имат различен цвят, френските естети наричат новородените животни „многоцветни“.
Всяка порода кози, по един или друг начин, има своите недостатъци, алпийската порода кози не е изключение от правилото. Въпреки дружелюбието си, козата е доста упорита и егоистична, което прилича на своя роднина – Нубийската коза.
Наслаждавайте се на животните си и те ще ви зарадват с количеството и качеството на продуктите които ще правите от млякото им, разбира се, с красотата си.
