Но сега, на рафта, няма да има сирене с по-високо водно съдържание и тогава, какво ще купуват бедняците.
Ами ще си купят от това сирене, което искат. Може с по-високо съдържание и обезмаслено сирене в кутии или пликчета и по-скъпо от рафта.
Всъщност, животновъдите съвсем нормално приемат увеличението на цената на сиренето.
Сега цените за килограм добро сирене са 10-12 лева. Ами всичко по разходите във фермата се е увеличило поне с 30%, с толкова ще се увеличи и цената на сиренето.
За качествено сирене една цена от 20 лева е съвсем нормално.
Това са по малко от четири кутии цигари или десет кафета. Все пак минималната заплата ще стане 760лева.
И накрая, щом на морето бяха повече от 2 милиона българи, което си е направо прекрасно и си позволяваха да пият коктейли по 10 лева и да плащат по 20 лева за паркинг или чадър, значи могат да извадят 20 лева месечно да си купят един килограм сирене.
Ако искат повече, и да имат пари няма да могат да си купят, защото произвеждаме средно на човек по-малко от 10 кг годишно.
В обсъждането на Наредбата обаче не се поставиха много важни въпроси.
Как ще осигурим качествено мляко наше производство, как ще се води ограничението на вносните млека, което прави всяка държава, как ще ограничим вноса на готов продукт, от какво мляко ще правим нашите сирена /от внос или от наши/. Може ли да се реализира износ, като сиренето ни, носещо името – Бяло саламурено сирене.
Санкции за тези които работят некачествено.
Какви наредби в тази връзка приемат гърците, за да защитят марката ФЕТА. Там няма спорове за вода. Има спорове за некачествено направено сирене.
За да се разбере какво се пропусна в нашата Наредба, ще имате възможност да прочетете в гръцката Наредба.
• Стриктно спазване на националните и синдикални условия, спецификации и срокове, които са определени за производството на ЗНП „ФЕТА“.
• Забрана за използване на ултрафилтрация или обогатяване с млечни протеини или суроватка в продукт с ЗНП. Забранено е да има филтриращи или ултрафилтрационни машини в производствената зона на ФЕТА.
• Строг контрол върху вноса на бели сирена от козе и овче мляко, които у нас се превръщат във Фета.
• Всеобща забрана за внос на внесено овче мляко във фабрики, които имат производствен код за продукти с ЗНП от козе и овче мляко и големи глоби за незабавно прилагане към нарушителите.
• Универсална забрана за опаковане на ФЕТА в чужбина и извън зоните, произведена от Feta PDO .
• Контрол на извадката от фета по време на износа на сирене.
• Институционализиране на минимален добив на сирене от ЗНП „Фета“
• Публикуване в интернет на всички проверки на баланса на млякото, извършвани от контролните органи на наложените наказания и решенията на съдилищата, които следват наложените глоби или други санкции.
• Обширен контрол на всички етапи на производство, опаковане и маркетинг и вземане на проби от рафтовете (например супермаркети) и в зоните за обществено хранене. Задължително етикетиране на страната на произход върху бели сирена.
• На всички опаковки от фета посочете мястото на производство, отговорния преработвател и региона на произход на млякото.
• Създаване на специален контролен орган и тяхното правно покритие за контрол в чужбина по въпроси на измама и измама на потребителя.
Сега стана ли ви ясно защо ние произвеждаме 77 000 т краве сирене годишно, а гърците – над 500 000 т. Защо те имат над 10 млн овце и кози, а нашите са общо 1 200 000 бр.
Както вече казах разпърчихме сиренето, сега ще ни трябва указател да се ориентираме в петте вида сирена, които ще носят името саламурено сирене.
Михаил Михайлов – Изп. директор НСГБ
