Породата Мутон Шароле е създадена през 18 век между Шаролските долини и равнините на Брес за получаване на евтино месо, предназначено основно за големите консумативни центрове – Париж, Лион, Марсилия ….
Породата е популярна с нейната скорозрялост и е тясно специализирана за производство на месо.
През последните 50 години под влияние на тенденциите за производство на по-тежки масивни животни, даващи нетлъсти меса, тази порода получава предимство и бързо разпространение.
Качествата на месодайната порода овце Мутон Шароле, са оценени много бързо в чужбина, като започва да се отглежда в повече от 20 страни по света. Последните 3 години продажбите за износ на фермерите от Шаролето, съставляват 50% от френския национален експорт от всички овчи породи.
В световен мащаб, страните отглеждащи традиционно Мутон Шароле се разделят на 4 групи:
1. Страни от Европейския съюз – Франция, Англия, Ирландия, Белгия, Холандия, Германия, Люксембург, Италия, Испания, Португалия, Гърция , Швейцария, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Хърватия, Словения и България.
От източноевропейските страни Унгария първа извършва внос, който по-късно разширява. По-късно, през 1985-89 година Чехия внася първите големи партиди животни, от тази порода.
2. Страни от Азия – Китай, Инданезия, Турция, Израел, Япония.
3. Америка – Канада, САЩ, Венецуела.
4. Африка
Породата Мутон Шароле представлява, един цял комплекс от високи качества на скелета и трупа, типа и екстериора, съчетано с мускултура, много висока скорозрялост, разтеж и развитие. Възрастните овце-майки достигат до 80 – 110 кг, а мъжките екземпляри 120 – 150 кг.
Най-характерното в екстериора на овцете от тази порода е дългото тяло, което се придаржа от добре замускулен гръб, широки и дълбоки гърди, здрави и ниски крака.
Вълната е фина и къса, с качество 56-60.
Според климатичните райони и надморската височина, породата се отглежда в по-ниските и топли райони с по-ранен растеж на тревата целогодишно на открито.
Животните влизат в обори от 15 до един месец (в периода на раждането), като през този период, при хубаво време излизат на двора или пасището. Това е единственият период когато майките и агнетата се отглеждат в закрити помещения. В следващия период овцете-майки и агнетата излизат на паша свободно, като агнетата се изхранват от млякото на майките и от пашата.
В по-студените райони, където тревата израства по-късно, ражданията също се извършват по-късно. Агнетата се отбиват в края на юни-юли и ако няма достатъчно паша се подхранват със зелена трева или сено.
Нормално случната компания се провежда в края на септември до началото на октомври, така че, агненето да се проведе в края на зимата и да привърши в края на март.
Породата Мутон Шароле има ясно изразено скорозряло развитие. Овцете са готови за разплод на 7 месечна възраст и оагването протича в рамките на едногодишна възраст.
Следва продължение…..
Наистина е много добра порода, но има проблеми с аклиматизацията. Изисква много внимание и грижи, но се отплаща.
Една алтернатива за диверсификация на животновъдството.
Ако кажете и преимуществта на тази порода, спрямо българската, чреноглава плевенска, или маришка вакла, ще съм ви благодарен, защото аз я знам, че българските породи се ликвидират зада се пласират чуждите породи 😀
Kalin Dimitrov, бъркаш нещо – няма чисто месодайна българска порода
Как да няма Антон Димитров
А карнобадската тънкорунна овца??
Yosif Kirichev, тънкорунното направление, по презумпция, е млечно.
Сега ще проверя и ще допълня отговора си. Не съм всезнаещ, все пак. 😉
Антон Димитров за вълна и месо е породата
Yosif Kirichev,
След направена справка, оказа се, че аз съм прав. Породата е за вълна, с плодовитост 120 – 130%. Овцете и кочовете са лек тип.
Следва да се прави разлика в направленията и комбинациите на кръстосване. Тънкорунното направление е подходящо за кръстосване с месодайното, при поглъщателна програма.
Yosif Kirichev, водещ признак е ВЪЛНАТА!
И така да е
Но като предложиш месодайни агнета на българска кланница не ти
Предлагат по висока цена
Цената е една за всички агнета
И то искат агнета до 25 кила