Характеристика и клинични признаци.
Скрейпи е фатално, бавно прогресиращо невродегенеративно заболяване при овцете, козите и муфлоните. Най-често се проявява след 5 годишна възраст, но може да заболеят и по-млади животни след 18 месечна възраст Отделните циркулиращи теренни щамове на скреипи при овцете са с различна патогенност, поради което клиничните прояви на болестта при овцете, козите и муфлоните може значително да варират и да се проявяват в различни комбинации, които според повечето автори се класифицират в три основни синдрома, включващи: промени в сетивността, промени в поведението и промени в стойката и движенията.
Самото клинично протичане може да продължи от 1 до 6 месеца. Промените в сетивността се изразяват в непрекъснато повтарящо се триене (чесане) на странични части на тялото, главата, шията, гърба и задницата в околни обекти като стени, огради, стълбове, ясли и други съоръжения.
При други случаи, животните продължително чешат лакътните и раменните области или ушите с копитата на задните крайници. Понякога доминиращ признак е гризането на различни участъци на тялото – най-често дисталните части на предните и задните крайници. В резултат на тези непрекъснати травмиращи въздействия, в местата където те са локализирани, космената покривка или вълната са оскубани, а кожата е възпалена и с екскориации. Някои от болните от скреипи овце непрекъснато облизват устните си или скърцат със зъби. При тези случаи важен диагностичен тест е „дъвкателния рефлекс (nibbling reflex) „. Възпроизвежда се чрез чесане или пощипване на болното животни по гърба.
Синдромът, свързан с промени в поведението, включва, повишена нервност и възбудимост – животните реагират бурно на шум, светлина, допир и други стимули. Понякога са със засилени движения на ушите, позиционират ги като криле на самолет или ги държат отпуснати надолу. Някои овце със скрейпи проявяват страх, а други са агресивни към животни и обслужващия персонал.
В отделни случаи се наблюдава ходене заднешком, депресия или разсеяно втренчване в околни предмети. Синдромът на промени в стойката и движенията се характеризира с тремор на главата, шията или крайниците, с необичайно високо повдигане на крайниците при движение в тръс, силна дис-координация, препъвания, нестабилност при изправено положение и вървеж, слабост в задните крайници и невъзможност за изправяне. Много чести са случаите при които заболелите животни при подгонване побягват като „подскачащо зайче.
ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА С БОЛЕСТТА СКРЕЙПИ ПРИ ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ
Loading...
Reload document 
Open in new tab 
