Пълна ясла, празен джоб: къде изтичат парите в овцефермата и козефермата
Разпиляното сено, течащата поилка и отложеният ремонт изглеждат като дребни проблеми. Когато се повтарят всеки ден, обаче се превръщат в разход, който стопанството плаща месеци наред.
Изкупната цена на млякото и цената на фуража са сред първите сметки, които правят овцевъдите и козевъдите. Между тях обаче има и други загуби — онези, за които няма отделна фактура. Те остават по пода около яслите, в намокрените бали и във водата, която продължава да тече след напояването.
Проверката на тези разходи няма да реши всички финансови трудности във фермата. Но може да покаже за какво стопанинът плаща, без животните да получават полза.
Сеното по земята също е платено
Първото място за проверка е около яслите. Колко от подаденото сено е изядено и колко е изтеглено, стъпкано или замърсено? Ако ежедневно се изхвърля значително количество, има смисъл да се преценят конструкцията на хранилката, състоянието ѝ и начинът на зареждане.
Практиката показва, че както конструкцията на хранилките, така и качеството на грубия фураж влияят върху разпиляването при овце и кози. Следователно загубата не бива автоматично да се приема за неизбежна част от отглеждането.
Практичната проверка е проста: в продължение на няколко дни да се измерва отделно изхвърленият фураж. Така впечатлението „не се губи много“ може да бъде заменено с реално количество в килограми.
Загубата може да започне още в склада
Дори добрата ясла не може да компенсира лошото съхранение. Намокрянето на сеното влошава качеството му, а дъждът отмива част от разтворимите хранителни вещества. Затова проверката на покрива, оттичането на водата и защитата на балите е част от контрола върху разходите за хранене.
При съмнение за разваляне фуражът трябва да бъде оценен, преди да се подаде на животните. Замърсените остатъци в яслата също не бива просто да се покриват с нов фураж. Официалните препоръки за отглеждане на овце подчертават необходимостта старият и замърсеният фураж да се отстранява.
Течащата поилка прави две сметки
Повреденият поплавък или връзката, която постоянно прокапва, увеличават разхода на вода. Когато течът мокри постелята, се добавят работа по почистването и необходимост от подмяна на намокрения материал.
Специализираните наблюдения в земеделието сочат течовете от клапаните на поилките като възможен източник на значителни годишни загуби на вода. За конкретната ферма количеството зависи от повредата и времето, през което тя остава неотстранена.
Икономията тук идва от ремонта. Достъпът на животните до достатъчно чиста вода трябва да бъде осигурен постоянно.
Евтиният ремонт може да стане скъп навик
Разхлабена преграда, счупено колело на количката или врата, която трудно се затваря — всяка такава повреда отнема малко време. Но когато затруднява всяко хранене или почистване, тя вече участва в ежедневната себестойност.
Полезно е стопанинът да запише кои три повреди най-често забавят работата. Така ремонтите могат да бъдат подредени според реалния им ефект, а не само според това кой проблем изглежда най-голям.
Една седмица наблюдение дава начало
За първата проверка са достатъчни тетрадка, кантар и няколко последователни дни. Могат да се записват изхвърленият фураж, установените течове, допълнително използваната постеля и времето, изгубено заради повредено оборудване.
Целта е да се намалят загубите, като се запазят пълноценното хранене, водата и добрите условия за животните. Защото платеното сено има стойност за фермата, когато нахрани овцата или козата. Останалото по пода също влиза в сметката — само че като загуба.
