Данните за производството на млечни продукти у нас за първите осем месеца на 2026 година разкриват сериозни структурни дисбаланси на пазара. За периода януари–август общото производство на заквасени млека надхвърля 122 хиляди тона (122 375 тона), с което тази категория твърдо заема първото място по обем в преработвателния сектор. На този фон, производството на пресни пакетирани млека възлиза на 66,5 хиляди тона (66 518 тона), а тези с добавки са скромните 400 тона.
Дълбокият проблем за родното животновъдство обаче се крие в структурата на производството на сирена и кашкавали. За осеммесечието са произведени общо 49,3 хиляди тона (49 362 тона) сирена от краве мляко.
От тях бялото саламурено сирене заема над половината от дела – 56,8% с общ обем от 28,0 хиляди тона (28 013 тона), докато кашкавалът от краве мляко достигна 15,1 хиляди тона (15 170 тона), което представлява 30,7% от същата категория. Останалото количество се разпределя сред други специализирани видове краве сирена.
Тревожна обаче остава статистиката при сирената от други видове млека (овче, козе, биволско и смесени). За първите осем месеца тяхното общо производство спира на едва 6,1 хиляди тона (6 190 тона). В същото време производството на така наречените „имитиращи продукти, съдържащи краве мляко“ надхвърля 7,3 хиляди тона (7 303 тона).
Това означава, че на пазара се реализират с 1,1 хиляди тона (1 113 тона) повече растителни и синтетични заместители, отколкото са всички истински сирена от овче, козе и биволско мляко, взети заедно.
При останалите основни млечни категории данните показват производство на 1,8 хиляди тона сметана (1 893 тона) и едва 639 тона краве масло за периода от януари до август.
Анализ и скрити процеси зад числата
Тези обеми очертават сериозни предизвикателства пред суровинната база и преработката в България:
- Мащабът на растителните заместители: Фактът, че имитиращите продукти превъзхождат по обем цялото производство на овче, козе и биволско сирене, показва трайна подмяна на традиционното българско производство с по-евтини алтернативи. Това оказва пряк натиск върху преработвателите, работещи със качествена естествена суровина.
- Криза в дребния преживен сектор: Ниските нива на производство при сирената, различни от чисто краве, са ясен сигнал за свиване на суровинния потенциал в овцевъдството и козевъдството. Без стабилни изкупни цени и целево подпомагане, преработвателите трудно събират необходимите количества мляко за индустриални партиди.
- Вносна суровина и липса на прозрачност: Сухите производствени данни спестяват отговора на най-важния въпрос – какъв процент от обработеното мляко е с български произход и колко е внесено под формата на концентрирано или сухо мляко.
-
Икономическият натиск върху фермерите: Без пряко съпоставяне спрямо същия период на предходната година е трудно да се види с колко се свива или разширява секторът. Очевидно е обаче, че високият дял на по-евтините за производство категории (като заквасените млека) и засиленият натиск от имитиращи продукти ограничават възможностите за увеличение на изкупните цени на суровото мляко на декар и на глава животно.
