Млякото поевтинява, фуражите и ветеринарните разходи поскъпват

Данните за второто тримесечие показват различна картина за животновъдството и растениевъдството

Българското земеделие отчита ръст на цените на продукцията, но зад общото число се крие сериозен проблем за животновъдите. Докато цените на продукцията от растениевъдството се повишават, при животновъдството те намаляват.

През второто тримесечие на 2026 г. производствените цени в българското земеделие са с 2,1% над нивото от същия период на 2025 г. При растениевъдството увеличението е 5,7%, но при животновъдството има спад от 1,2%. Това показват официалните данни на Националния статистически институт.

И точно тук започва неприятната част от сметката.

Разходите за текущо потребление в земеделските стопанства са се увеличили с 9,3% за същия период. Така производителят продава животинската си продукция на по-ниски цени, докато едновременно плаща повече за част от основните средства, необходими за производството.

Най-силният сигнал е при млякото

При продуктите от животновъдството общата картина е повлияна от различното движение на отделните продукти.

Цената на кравето мляко през второто тримесечие е с 7,6% по-ниска спрямо същото тримесечие на 2025 г.

При живите животни спадът е 3%. Основен принос за него имат свинете и птиците, но за животновъдните стопанства като цяло това означава по-слаба ценова среда при реализацията на продукцията.

При продуктите от животновъдството общият индекс все пак нараства с 0,9%, но причината е ръстът при яйцата – 13,7%. Кравето мляко е в обратната посока.

Цифрите, които фермерът усеща директно

Източник: Национален статистически институт. Всички изменения са на годишна база за второто тримесечие на 2026 г.

При фуражите ръстът е малък, но това не решава проблема

На пръв поглед увеличението при фуражите изглежда почти символично – 0,7%.

Само че храненето е само една част от разходите на животновъдното стопанство. Ветеринарномедицинските продукти са поскъпнали с 5%, а електроенергията и горивата – с цели 20,3%. При минералните торове увеличението е 15,9%, което засяга пряко и стопанствата, които произвеждат собствен фураж.

Така дори когато цената на един от основните разходи – фуража – почти не се променя, общата себестойност на производството може да бъде натискана нагоре от останалите компоненти.

А при млекодайните животни няма бутон „пауза“. Кравата, овцата и козата трябва да бъдат хранени всеки ден, независимо дали изкупната цена на млякото е добра или лоша.

България не е изолирана от европейската тенденция

Проблемът не е само български.

Евростат отчита, че през второто тримесечие на 2026 г. средната цена на земеделската продукция в Европейския съюз е намаляла с 5,8% спрямо година по-рано. Това е трето поредно тримесечие на спад.

В същото време цените на стоките и услугите, които се използват за текущото производство, са се увеличили с 4,7%.

За животновъдството особено тревожен е спадът при млякото. Средната цена на млякото в Европейския съюз е намаляла с 16,6% на годишна база. За сравнение, спадът при зърнените култури е 5,6%.

Тоест натискът върху млекопроизводството не е чисто български феномен.

Европа плаща повече за енергия

Европейските данни показват и още един важен проблем. Цените на енергията и смазочните материали за земеделието са се увеличили средно с 22%, а торовете и подобрителите на почвата – с 13,4%.

Това има значение и за животновъдството, макар на пръв поглед да изглежда като проблем основно за растениевъдите.

Фуражът започва от полето. Зърното, царевицата, сеното и останалите компоненти на дажбите зависят от производствените разходи в растениевъдството. Когато те се увеличават, натискът постепенно се пренася и върху животновъдната ферма.

Българският парадокс: общият индекс расте, животновъдството губи

Това е може би най-важният извод от статистиката.

Ако погледнем само общия индекс, ще видим увеличение от 2,1% и може да останем с впечатлението, че земеделските производители като цяло са получили по-добри цени.

Но когато данните се разделят по сектори, картината се променя.
Растениевъдство: +5,7%.
Животновъдство: -1,2%.
Текущи производствени разходи: +9,3%.

Това е ценова ножица, която статистиката показва съвсем ясно.

Какво означава това за овцевъдите и козевъдите

Данните на НСИ не дават в тази публикация отделен процент за изкупната цена на овчето и козето мляко, затова не би било коректно спадът при кравето мляко да се представя като спад и при овчето или козето мляко.

Но общата посока на животновъдството заслужава внимание.

Когато цените на животинската продукция се задържат ниски, а разходите за енергия, ветеринарни продукти и останалите ресурси се увеличават, натискът върху фермите се засилва независимо от вида животни.

За овцевъдството и козевъдството това е особено важно, защото секторите разчитат на сравнително малки маржове и много стопанства имат ограничени възможности да компенсират по-ниските изкупни цени с по-голям обем производство.

Статистиката казва едно, фермерската сметка – друго

Националният статистически институт изрично посочва, че индексите измерват цените на производител – тоест цените, които земеделското стопанство получава при продажбата на продукцията. При тях не се включват субсидиите върху продукцията, транспортните разходи и данъците.

Това е важно уточнение.

Статистическият индекс не е равен на дохода на фермера и не показва сам по себе си дали едно стопанство е печелившо. Но той показва посоката на цените.

А посоката през второто тримесечие на 2026 г. е достатъчно ясна:

при животновъдството цените са надолу, а разходите за производство – нагоре.

За млекопроизводителите сигналът е още по-силен, защото при кравето мляко спадът е 7,6% в България, докато в Европейския съюз средното намаление достига 16,6%.

И тук вече въпросът не е само колко струва литърът мляко.

Въпросът е колко струва да бъде произведен.