Когато зимата стегне и пасищата останат под снега или калта, козите разчитат изцяло на стопанина. В този период храненето вече не е просто навик, а основен фактор за здравето, устойчивостта и продуктивността на животните. Студът увеличава нуждата от енергия, а липсата на зелена паша променя изцяло начина, по който организмът работи.
През зимните месеци основата на храненето са грубите фуражи, най-вече сеното. Добре изсушеното и правилно съхранявано сено осигурява необходимите фибри, които поддържат активна търбушната дейност. Именно храносмилането на влакнините произвежда вътрешна топлина – естествен начин козите да се справят със студа.
Сеното трябва да е чисто, без плесен и без прах. Козите са взискателни животни и бързо отказват фураж с лошо качество. Смесеното тревно сено е подходящо за поддържане на телесното състояние, докато люцерната е по-подходяща за лактиращи кози и за животни в по-напреднала бременност, когато нуждата от протеин нараства.
Практиката показва, че през зимата една коза може да изяжда до 4 % от собственото си тегло под формата на груб фураж на ден. Колкото по-студено е времето, толкова повече енергия е нужна, за да се поддържа телесната температура. Затова недохранването през зимата бързо личи – животните отслабват, стават по-податливи на болести и по-трудно влизат в добра форма за следващия сезон.
Важно е храната да се измерва по килограми, а не „на око“. Купчина сено може да изглежда достатъчна, но реалното количество често се оказва по-малко от нужното. Редовността също има значение – по-честото хранене през деня поддържа постоянна работа на търбуха и равномерно отделяне на топлина.
Водата през зимата често се подценява. Козите пият по-малко, ако водата е много студена или замръзнала, а това веднага се отразява на храносмилането. Достъпът до чиста, незамръзнала вода е задължителен, независимо от температурите навън.
Някои стопани прилагат практика сеното или фуражните кубчета да се навлажняват леко с хладка вода. Това улеснява поемането на храната и подпомага хидратацията, особено при по-възрастни животни.
Зимното хранене не може да се разглежда отделно от условията на отглеждане. Суха постеля, защита от вятър и течение и спокойна среда спестяват на козите излишен разход на енергия. Колкото по-малко топлина губи животното, толкова по-добре използва храната си.
Допълнително, свободният достъп до минерални добавки помага за поддържане на имунитета и общото състояние на стадото през трудните зимни месеци.
Зимата не прощава грешки, но с правилна храна и разумно управление козите я посрещат спокойно – здрави, устойчиви и готови за пролетта.
