Глобалната картина на млякото в последните две години прилича на чашата – наполовина пълна, наполовина празна. Докато производството расте, консумацията в някои части на света започва леко да се свива. През 2024 г. в света са добити близо 979 милиона тона мляко – с 1,4 % повече спрямо предходната година. За 2025 г. Организацията по прехрана и земеделие (FAO) прогнозира ръст до 992,7 милиона тона, което означава още +1 %.
В основата на това увеличение стои Азия – особено Индия и Пакистан, където млякото все повече измества традиционните растителни източници на белтъчини. Докато в тези страни млечната индустрия се развива стремглаво, други региони, като Китай, вече усещат обратната вълна – там се говори за свръхпредлагане и спад в търсенето. Причините: по-малко раждания, променени хранителни навици и забавяне на икономиката.
В Европа ситуацията е по-спокойна, но не без промени. След спадовете през пандемичните години, потреблението на млечни продукти на континента отново се връща на нивата отпреди 2020 г. По данни на Европейската млекарска асоциация, през 2024 г. европейците отново пълнят хладилниците си с мляко, сирене и кисело мляко. Средно около 8,5 % от цялото произведено мляко в Европейския съюз се използва за течно мляко за пиене – тенденция, която леко се покачва.
Българската чаша – с една глътка по-малко
У нас, за съжаление, графиката не сочи нагоре. По данни на Министерството на земеделието, през 2024 г. млекопреработвателните предприятия са обработили 694 097 хиляди литра сурово мляко – с −2,6 % по-малко спрямо предходната година. Най-големият дял остава кравето мляко, но и то бележи спад от −1,5 %, до 660 224 хиляди литра.
Въпреки това, българите не са се отказали от млякото. Напротив – данните за домакинската консумация сочат леко увеличение. През 2024 г. средностатистическият българин е изпил 19,6 литра течно мляко, докато през 2023 г. – 18,7 литра. При сиренето консумацията достига 14 кг на човек годишно, което запазва традиционната му роля в храненето.
Фермерите обаче усещат трудностите – високите цени на фуражи, по-високи разходи за труд и енергия, както и непостоянните пазари на изкупуване. Така производството се задържа, но без възможност за растеж.
Световните тенденции – растеж без апетит
На фона на стабилното производство, консумацията в световен мащаб през 2024 г. леко се свива – общото количество мляко и млечни продукти, използвани в света, се изчислява на около 1 095 млн тона, което е −0,8 % по-малко от 2023 г.
Причината? Все повече хора заменят кравето мляко с растителни алтернативи – овесено, бадемово, соево. Макар делът им да остава нисък, растежът им е двуцифрен. При това най-бързо се разпространяват именно в градовете на Европа и Северна Америка – местата, които доскоро бяха бастиони на млечната индустрия.
Балансът между навик и бъдеще
Млякото винаги е било символ на изобилие и здраве, но днес то става и мерило за промяна – в навиците, в пазара, в начина, по който се произвежда храна. Светът ще продължи да произвежда все повече, но дали ще пие толкова, колкото преди – това вече зависи не от кравите, а от хората.
