Затопляне на агнетата
При внимателно минаване през стадото се откриват агнетата, които не са добре. Здравите агнета обикновено при всяко безпокойство тичат при майката и искат да сучат. Съмнителните се подлагат на преглед.
Агнетата с по-ниска от 37 0С температура се нуждаят от затопляне в специален топъл бокс. Той може да се направи във всяка ферма от дървен сандък. На половината от височината на сандъка се поставя гъста метална мрежа, през която не пропадат краката на агнето. Вместо мрежа може да се използва перфорирана плоскост. Над мрежата се поставя агнето с хипотермия, а отдолу книжни чували, които попиват падналите фекалии и урина. Домашен електрически нагревател с вентилатор, който е свързан с контактен термометър, отчитащ температурата на въздуха непосредствено над мрежата, се поставя така, че да духа отдолу към мрежата. Термометърът се регулира да поддържа 37 – 390С. Долната част на сандъка трябва да е отворена от едната страна, където се поставя нагревателя. За да се поставят повече агнета може да се използват подвижни прегради в горната част на сандъка.
Долната част на топлия бокс може да се изгради с тухли, което е по-безопасно от възникване на пожар.
Топлият въздух обгръща агнето от всякъде и го затопля. Телесната температурата на агнето се мири всеки 20 минути и при достигане на 37 0С, агнето се изважда от топлия бокс. Ако температурата на агнето е понижена с 2 -5 0 С може да се възстанови само за половин час, докато при силна хипотермия и температура само 20 0С, са необходими няколко часа, за да се върне агнето от заплащащата го смърт. Бързото предприемане на мерки за спасяване на малките агнета и на тези с хипотермия е решаващо за успеха. Топлият бокс и мрежата трябва да се дезинфекцират след всяко агне.
Използването на термометър през агнилната кампания е задължително
У нас няма практика за измерване на температурата на овцете и агнетата. Използва се обикновен живачен медицински термометър, но той е бавен и неудобен. За предпочитане е цифров електронен термометър. Произвеждат се и специални термометри, за определяне на хипотермията при агнетата. Те излъчват различна светлина и са удобни за работа на тъмно или лошо осветено място. Зелената светлина показва, че температурата е над 390С (нормална), светлината е жълто-кафявата при 37 – 39 0С (слаба хипотермия) и червена при температура под 37 0С (силна хипотермия). Независимо от типа на термометъра, края след леко смазване се вкарва в ануса и се изкривява в страни, за да опре на чревната стена, а не да стои във фекалиите. Изчаква се до стабилизиране на показанията и се прави отчитането. След всяка употреба термометъра се почиства с антисептик.
След изваждането на агнетата от топлия бокс се хранят със сонда и ако са жизнени и могат да сучат, се връщат при майката. Тези които все още са слаби, се поставят в специални боксове за допълнителни грижи и се хранят със сонда, докато укрепнат и са в състояние да сучат.
Като боксове за допълнителни грижи е удобно да се използват мукавени кашони (каквито се изхвърлят в големи количества от бакалските магазини и супермаркети), които се поставят един до друг и се обграждат с бали слама, за да се предотврати течението. Над боксовете (кашоните) на височина минимум 1,2 m от гърба на изправените агнета, се поставя инфрачервена лампа за отопление. Необходимо е голямо внимание и често наблюдение на агнетата, за да се избегне „препичането“ им. Агнетата, които не се обръщат сами, трябва да се обръщат от овчаря на другата страна, за да не се прегреят. Кашоните се използват еднократно и след всяко агне се изгарят, с което се предотвратява пренасянето на зараза. Друга възможност е да се поставят инфрачервени лампи над бокса за скоро оагнените овце.
Прегряването на агнетата е опасно и трябва да се избягва. Сигурен признак за прегряване е, когато агнетата започнат да дишат тежко и пуфтят. Налага се незабавно да се измери температурата на тези агнета и ако е над 400С се заливат с хладка вода, докато температурата им спадне до около 400С. След тава се подсушават и поставят на топло място. За избягване на прегряването е желателно да се използва будилник или лабораторен часовник, който се наглася да звъни всеки 20 минути и напомня за измерване на температурата на агнетата, поставени в топлия бокс и наблюдение на агнетата под инфрачервени лампи.
В редица случаи се налага изкуствено хранене – при осиротяване, близнакини с една не функционираща цицка, упорито не приемане на агнето от овцата, отделяне на агнето от болна овца, близнакини с ниска млечност, слаби агнета, когато няма възможност за осиновяване. Техника на изкуствено хранене е описана подробно на страници 239 – 246 в книгата Хранене и отглеждане на овце.
Пълното прилагане на описаните методи за опазване на всички живородени агнета позволяват да се намали смъртността до приемливите размери.
Николай Тодоров Аграрен
факултет при Тракийския университет,
Стара Загора
