Октомври продължава да носи тревожни новини за българските овцевъди и козевъди.
На 16 октомври бяха съобщени нови огнища на шарка по дребните преживни животни в село Равно поле, община Елин Пелин, и в град Хасково. Поредните засегнати стопанства отново поставят въпроса какво следва за хората, чиито стада попадат под мерките за ликвидиране на заразата.
За институциите това са поредните огнища. За стопанина обаче може да бъде краят на труд, полаган с години.
Едно стадо не се създава с еднократна покупка. Зад него стоят селекция, запазени приплоди, безсънни нощи през агнилната кампания, вложени средства и ежедневни грижи. Когато животните бъдат умъртвени, загубата не приключва с изпразването на обора. Остават прекъснатото производство, изгубените приходи и въпросът дали семейството ще има сили и средства да започне отначало.
Именно затова въпросът за ваксинацията не може да остане само в изявления и документи.
Какво следва?
На 1 октомври министърът на земеделието и храните Пламен Абровски заяви:
„В момента, в който се достигнат праговете, които са записани в плана, ние ще предприемем ваксинация“.
Това е ангажимент, обвързан с определени условия, а не конкретна дата за начало на ваксинацията. Но той поставя задължение пред институциите да обяснят какви са тези условия, как се оценява епизоотичната обстановка и къде се намира страната спрямо заложените критерии.
Планът за ваксинация беше публикуван за обществено обсъждане със срок до 9 октомври.
Тази дата вече отмина.
Следващият въпрос е съвсем конкретен:
какви са резултатите от общественото обсъждане, на какъв етап е планът и кога ще има публично решение за следващите действия?
Животновъдите не могат да бъдат оставени да гадаят какво предстои, докато заболяването продължава да засяга нови стопанства.
Какви са критериите и готова ли е държавата?
Министерството на земеделието и храните и Българската агенция по безопасност на храните трябва да дадат ясен отговор на няколко въпроса:
– Достигнати ли са праговете, заложени в плана за ваксинация?
– Ако не са достигнати, кои конкретни критерии все още не са изпълнени?
– Каква е актуалната експертна оценка на епизоотичната обстановка?
– Осигурени ли са ваксини и има ли готовност за организиране на прилагането им?
– Какви ограничения и последици за стопаните биха произтекли от избрания подход?
– Как ще бъдат информирани животновъдите за решенията и сроковете?
Това не са въпроси, продиктувани единствено от тревогата на стопаните. Те са част от необходимата прозрачност при управлението на криза, която засяга животните, производството и икономическото оцеляване на цели семейства.
От животновъдите се очаква да спазват ограниченията, да сигнализират при съмнения за заболяване и да съдействат на ветеринарните власти. Напълно основателно е те да очакват същата отговорност от институциите – ясни критерии, навременна информация и обяснение на взетите решения.
Ваксинацията не е панацея. Но без яснота няма доверие
Ваксинацията не може да бъде представяна като гаранция, че всички загуби ще бъдат предотвратени. Решението за нейното прилагане трябва да се основава на ветеринарна експертиза, оценка на риска и ясно определени условия.
Но именно затова стопаните трябва да знаят каква защита се очаква от нея, как ще бъде организирана, какви ограничения може да последват и какви са предвидените действия на държавата.
Когато се изисква доверие от хората, които рискуват да загубят животните си, не е достатъчно да им се каже, че ваксинация ще има при достигане на определени прагове. Необходимо е да им се обясни какви са тези прагове и как се взема решението.
Ветеринарната политика трябва да се основава на експертни оценки, но решенията трябва да бъдат обяснявани публично. Това е начинът да се избегнат както неоправданите очаквания, така и усещането, че съдбата на стопанствата се решава зад затворени врати.
Обезщетението не възстановява една ферма
Когато животните бъдат умъртвени заради шарката, обезщетението е необходимо. То обаче не възстановява автоматично една ферма.
Дори когато покрива оценената стойност на животните, остават прекъснатото производство, пропуснатите приходи, разходите по възстановяването и времето, необходимо за изграждане на ново стадо. Губят се години селекция, генетичен потенциал и натрупан опит.
За много семейства това е удар, който не може да бъде преодолян само с финансова компенсация. Понякога най-трудно се възстановява увереността, че има смисъл да продължат.
Затова защитата на животновъдството не бива да се свежда единствено до действия след установяване на огнище. Необходими са последователна ветеринарна политика, навременна реакция, прозрачност при вземането на решения и реална перспектива за оцеляване на стопанствата.
Министър Абровски, животновъдите чакат отговор
На 16 октомври отново има нови огнища. Срокът за общественото обсъждане на плана за ваксинация е изтекъл. Стопаните продължават да се питат какво предстои, а всяко ново огнище засилва несигурността в бранша.
Кога ще има ясно решение за ваксинацията?
Какви са критериите за нейното задействане?
Колко точно са вече заразените животни, и до колко трябва да нарасне числото им?
Какво е направено след приключването на общественото обсъждане и как държавата ще защити животновъдите, докато се подготвят следващите действия?
Това са въпроси, на които браншът заслужава конкретни отговори, а не поредното уверение, че действия ще бъдат предприети, когато настъпи определен момент.
Българските животновъди имат задължения към държавата и обществото. Но имат и право да знаят как държавата възнамерява да защити труда, животните и поминъка им.
Министър Абровски, какво следва след заявената готовност за ваксинация? Стопаните заслужават отговор, докато все още имат стада, които да бъдат защитени.
