Европейският бюджет за 2028–2034 г. влиза в решаващ етап, а един от най-големите въпроси е колко средства ще останат за земеделието. В Европейския парламент се засилва съпротивата срещу идеята за съкращения, докато държавите членки настояват за по-голяма финансова дисциплина.
Това не е просто спор за цифри в Брюксел. От размера на следващия бюджет ще зависи с какви средства ще разполагат европейските земеделски производители през следващите години.
В парламента вече се чуват предупреждения, че намаляването на средствата за Общата селскостопанска политика и за регионалното развитие ще отслаби цели сектори и ще намали възможностите за подпомагане на фермерите.
Предложението е бюджетът на ЕС да бъде увеличен с около 10%, вместо да се правят съкращения. Особено силна е съпротивата срещу орязването на средствата за земеделие и политиката на сближаване.
Ако парите не стигат, сметката няма да изчезне
Един от основните аргументи на поддръжниците на по-големия бюджет е прост: Европа си поставя все повече цели, но не може едновременно да намалява средствата за тяхното изпълнение.
Към традиционните разходи за земеделие и регионално развитие вече се добавят огромни финансови нужди за отбрана, сигурност, конкурентоспособност, инфраструктура и други европейски приоритети.
Затова в Европейския парламент се настоява за нови източници на приходи за бюджета. Ако държавите не ги приемат, следващият вариант е икономии.
А това означава, че при ограничен финансов ресурс различните политики ще започнат да се конкурират помежду си.
И земеделието може да се окаже сред секторите, които ще трябва да платят част от сметката.
Какво означава това за фермерите?
За европейските земеделски производители въпросът е принципен. По-малък бюджет означава по-малко възможности за подпомагане, инвестиции и развитие на селските райони.
Особено уязвими са държавите, чието земеделие разчита в значителна степен на европейското финансиране.
За България това е пряк въпрос.
Ако бъде намалено финансирането за Общата селскостопанска политика, последствията няма да останат в Брюксел. Те ще стигнат до фермата, стопанството и семейния бюджет на земеделския производител.
При вече високи разходи за техника, горива, електроенергия, фуражи, торове и труд всяко допълнително ограничаване на европейската подкрепа може да постави още повече стопанства под натиск.
Повече приоритети, но откъде ще дойдат парите?
В същото време Европа иска да бъде по-конкурентоспособна, да укрепи отбраната си, да инвестира в технологии и инфраструктура и да отговори на новите икономически предизвикателства.
Всичко това струва пари.
Проблемът е, че европейският бюджет не е безкраен.
Затова настоящият спор е много по-важен за земеделието, отколкото изглежда на пръв поглед. Въпросът не е само дали бюджетът ще бъде по-голям или по-малък, а кои политики ще получат приоритет и кои ще бъдат принудени да отстъпят.
За фермерите това означава години на несигурност относно бъдещото финансиране.
Решението тепърва предстои
Следващите преговори ще бъдат решаващи. Европейският парламент настоява за достатъчно средства, докато държавите членки търсят начин да ограничат разходите и да разпределят наличния ресурс между все повече приоритети.
Едно обаче вече е ясно: битката за бюджета е и битка за бъдещето на европейското земеделие.
Ако средствата бъдат намалени, европейските фермери няма да получат по-малко задачи. Те просто ще трябва да ги изпълняват с по-малко подкрепа.
И именно това е въпросът, който България трябва да следи внимателно още сега – колко ще остане за земеделието, когато всички останали европейски приоритети поискат своя дял от бюджета.
