Стопани на овце настояват държавата да вземе спешно решение за ваксинацията срещу шарката по овцете и козите. На фона на продължаващото разпространение на заболяването животновъдите остават в несигурност дали и кога ще бъде предприета профилактична ваксинация на стадата.
Темата е поставена остро днес, 18 август, в интервю на Радио Стара Загора с животновъдката Ваня Ташева, която заедно със семейството си отглежда 380 овце. Тя описва ситуацията като ежедневен страх да не бъде открито заболяване в стадото и животните да бъдат унищожени.
Стопаните питат защо решението се бави
Според Ташева най-голямото притеснение на животновъдите е възможността при установяване на огнище да се стигне до унищожаване на цялото стадо.
Тя посочва, че стопаните вече са загубили много животни при предишни огнища и не разбират защо при налична ваксина държавата все още не е взела окончателно решение за нейното използване.
По информация на БНР до края на август се очаква решение дали България ще започне ваксинация срещу шарката по овцете. Именно това чакане е един от основните източници на напрежение сред фермерите.
Пашата също се превръща в проблем
За стопанствата ограниченията, свързани с придвижването на животните, създават и чисто практически трудности.
При стадо от стотици овце животните трябва да бъдат изхранвани всеки ден. Когато пашата е ограничена, стопанинът трябва да осигури допълнителен фураж, което означава още разходи.
Ташева посочва именно това като сериозен проблем за нейното стопанство. При 380 овце задържането на животните във фермата означава, че трябва да бъде осигурено необходимото количество храна вместо животните да използват пасищата.
С наближаването на есента проблемът става още по-сериозен. Овцете навлизат в период на бременност и нуждата от достатъчно храна и нормално движение нараства.
Стопаните са разделени от риска за пазара
Един от основните аргументи срещу ваксинацията е свързан с възможните последици за търговията и износа на животински продукти.
Част от опасенията са, че ваксинацията може да създаде ограничения пред търговията с месо и мляко.
Според Ташева обаче този аргумент не отразява еднакво положението на всички фермери. По думите ѝ голяма част от малките и средните стопанства така или иначе не участват пряко в износа.
Това поставя пред държавата труден въпрос – как да бъде намерен баланс между запазването на търговските възможности и необходимостта да се защити националното стадо.
3500 дози недекларирана ваксина допълнително изостриха напрежението
В интервюто е засегнат и случаят със задържаните 3500 дози недекларирана ваксина срещу шарка по овцете.
Според животновъдката подобни случаи могат да са следствие и от продължителното очакване на официално решение. Тя обаче ясно посочва, че използването на недекларирани препарати е нарушение и че стопаните не трябва сами да предприемат действия извън установените правила.
Това е особено важно, защото ваксинацията на животните не е въпрос, който отделният фермер може да решава самостоятелно – необходим е ясен държавен режим и ветеринарен контрол.
Какво очакват фермерите
Основното искане на животновъдите е ясно и навременно решение.
Те искат да знаят дали ще има ваксинация, кога ще започне, кои животни ще бъдат обхванати и какви ще бъдат правилата за стопанствата.
Междувременно фермерите продължават да носят риска сами.
При едно огнище последствията не са само разходи за лечение или намалено производство. При прилагане на мерките за контрол на заболяването може да се стигне до унищожаване на цели стада – животни, отглеждани с години и представляващи основния поминък на семейни ферми.
Към 18 август 2026 г. решението за ваксинацията все още се очаква. Според информацията на БНР срокът, който се обсъжда, е до края на август.
За стопаните обаче времето вече не е просто административен срок. С всяка изминала седмица рискът от ново огнище остава, а разходите за изхранване и ограничаване на движението на стадата продължават да растат.
