Шарката по овцете се разпространява – ново огнище в Стара Загора

Всеки изминал ден носи новини за поредно огнище на шарка по овцете. След случаите в Хаджидимовско вече беше потвърдено и ново огнище в област Стара Загора. Вместо обществото и животновъдите да виждат ясен план, организация и последователни действия за овладяване на ситуацията, те виждат единствено как списъкът с огнищата расте. Всяко ново съобщение поражда един и същ въпрос – къде е държавата между две поредни огнища?

Появата на нови случаи поставя на дневен ред въпроса – дали страната е достатъчно подготвена да ограничи разпространението на заболяването. Ветеринарни специалисти от седмици предупреждават, че рискът не бива да бъде подценяван, особено през летния сезон, когато високите температури, движението на животни и интензивната търговия увеличават опасността от разпространение на вируса.

Днес обаче най-важният въпрос вече не е дали опасността съществува. Тя е реалност. Истинският въпрос е какви конкретни действия предприемат отговорните институции, за да ограничат разпространението ѝ.

Животновъдите очакват ясни отговори от БАБХ, МЗХ, областните епизоотични комисии и всички компетентни органи.

На първо място трябва да стане ясно какво е направено още след първите сигнали за повишен риск.
Изготвена ли е предварителна оценка на опасността?
Сформирана ли е експертна група, която да анализира развитието на ситуацията?
Разработен ли е план за действие при евентуално увеличаване на броя на огнищата?
Предприети ли са допълнителни мерки в районите с най-висок риск?

Също толкова важно е обществото да знае какво се прави в момента.

Колко проверки извършват ежедневно ветеринарните власти?
Колко проби се изследват?
Засилен ли е контролът върху придвижването на овце и кози?
Проверяват ли се нерегламентираните превози и незаконната търговия с животни?
Какви ограничения и мерки се прилагат в районите около вече установените огнища и какъв е резултатът от тях?

Фермерите очакват информация и за готовността на държавата при евентуално усложняване на епизоотичната обстановка.

Разполага ли страната с достатъчно ветеринарни екипи?
Осигурено ли е необходимото финансиране?
Актуализиран ли е националният план за действие?
Каква е координацията между държавните институции, областните управители, общините и практикуващите ветеринарни лекари?

Има и още един въпрос, който не може да бъде подминат. След случаите на бруцелоза, а сега и при разпространението на шарката по овцете, защо обществото и животновъдите не получават редовна, подробна и систематизирана информация за предприетите действия?
Защо научаваме за поредното огнище, но не и какви резултати дават мерките, които би трябвало да ограничат разпространението на заболяването?

Много стопани споделят, че научават за новите случаи основно чрез медиите или социалните мрежи. В държава, която трябва да реагира организирано при епизоотична криза, това не би трябвало да бъде основният източник на информация за хиляди фермери, чието препитание зависи от навременните и точни данни.

Ако всички необходими действия вече се извършват, обществото има право да бъде информирано за тях ежедневно. Ако има затруднения, те също трябва да бъдат обяснени открито. Информационният вакуум не ограничава разпространението на болестта. Той създава несигурност, поражда слухове и подкопава доверието в институциите.

Шарката по овцете не представлява риск за хората, но може да нанесе тежки икономически щети на животновъдните стопанства и на целия сектор. Именно затова превенцията, бързата реакция и откритата комуникация са решаващи във всеки подобен момент.

Днес вече не е достатъчно институциите единствено да съобщават къде е открито поредното огнище. Това е информация за вече настъпило събитие, а не доказателство, че ситуацията се овладява.

Животновъдите имат право да знаят какво се случва между две огнища – какви проверки се извършват, какви мерки се прилагат, какви резултати дават те и как държавата предотвратява появата на следващи случаи.

Всеки нов случай неизбежно поставя един и същ въпрос – държавата успява ли да изпреварва разпространението на заболяването, или единствено отчита последствията, след като те вече са факт?

Българските фермери не очакват чудеса. Те очакват държавата да бъде една крачка пред болестта, а не една крачка след нея. Очакват навременни проверки, ефективен контрол, постоянна комуникация и ясна стратегия. Защото при всяко забавяне цената не се измерва само в броя на засегнатите животни. Тя се измерва в унищожен поминък, пропуснати доходи и загубено доверие.

Институциите дължат на обществото повече от информация за поредното огнище. Дължат доказателства, че правят всичко възможно следващото да не се случи. Защото при една епизоотия действията трябва да изпреварват събитията, а не да ги догонват.