Породата Придонска коза е едно от онези животни, които впечатляват не с красота, а с издръжливост, производителност и пух като от приказка. Нейната вълна е мека, топла и ценена по целия свят, а корените ѝ се губят назад в началото на XIX век.
Произход и развитие
Историята на придонската коза започва около 1811 година. Смята се, че в нейните жили тече кръв от местни грубовълнести кози и от турски ангорски. В края на XIX век породата започва да се оформя по-сериозно – тогава животновъдите започват селекция и кръстосване с ангорски кози, за да получат по-фина и дълга вълна.
С времето се оформя нов тип – Придонска коза с бяла ивица вълна, която е станала символ на качествен пух. Днес породата се отглежда основно в Русия, Казахстан, Узбекистан и в района на Урал, но вече се среща и в други страни.
Външен вид и особености
Външността на придонската коза не е особено изящна – тя е едра, масивна, с добре развито тяло и леко отпуснат корем. Гърбът е прав, а тялото е обемно, с добри месни форми. Това е животно, създадено за работа и оцеляване, а не за изложби.
Вълната е гъста и дълга до 6 сантиметра, като пухът може да достигне 9–10 сантиметра. През зимата козината става още по-плътна и сива, а с настъпването на пролетта започва линянето – тогава фермерите събират най-ценния продукт: пухът.
Пух и добив
При едно подстригване от възрастна придонска коза могат да се получат до 2 килограма пух, като средно количеството е около 0,5 килограма. Колкото по-възрастно е животното, толкова повече пух дава.
Пухът е изключително мек – около 19 микрона, с много висока еластичност (около 70%). Белият пух е най-ценен и се продава по-скъпо от сивия, тъй като е по-дълъг и по-чист на вид. От една бяла коза може да се получат до 1,5 килограма пух, а от сива – около 1,3 килограма.
Тъй като разресването се извършва ръчно, обработката на една коза може да отнеме много часове. Обикновено 80–90% от пуха се събира наведнъж, а останалото – при повторно ресане след 15–20 дни.
Стрижба и грижи за козината
Фермерите знаят точно кога да започнат стрижбата – когато козите започнат да линеят. Тогава влакната се накъдрят и губят блясъка си. Обикновено първи линеят козите-майки и добре хранените животни.
Процедурата се извършва внимателно: козата се връзва, за да не се движи, и се реса със специален гребен, започвайки от врата, гърдите и страните. Единствената зона, която не се пипа, е билото – там пухът е оскъден и отстраняването му може да изложи животното на студ.
Дори младите, на около 4 месеца, могат да бъдат подстригвани – тогава се събират около 100 грама пух, който също има пазарна стойност.
Месо и мляко
Придонската коза не е типична млечна порода, но дава до 170 литра мляко за лактационен период, с мазнини между 3 и 8% – идеално за сирене и други продукти.
Животните имат и добри месни качества – около 60% от живото тегло е чисто месо. Средното тегло на възрастна коза е около 40 килограма, а на пръч – 70 килограма, като най-едрите достигат и 100 килограма.
Размножаване и потомство
Придонските кози имат добър майчин инстинкт. Обикновено раждат близнаци, по-рядко единични или тризнаци. Новородените тежат около 2 килограма и растат бързо, докато сучат. Когато достигнат около 15 килограма, се отделят от майките и преминават на храна за възрастни.
Приспособимост и значение
Една от най-силните страни на придонската коза е издръжливостта ѝ. Тя понася както студ, така и горещ климат, без сериозно намаляване на продуктивността. Именно тази непретенциозност я прави толкова ценна за малките ферми и селските стопанства.
Кожата ѝ също се използва в кожарската промишленост, а месото, млякото и пухът – правят породата многостранно полезна.
Заключение
Придонската коза е живо наследство на селекцията и търпението на фермерите. Тя не блести с външен вид, но дарява топлина, качество и стабилност – трите неща, които никога не излизат от мода в животновъдството.
