„Михаил Михайлов и зайците говорят“
– място, в което миналото среща настоящето, а опитът на един визионер продължава да вдъхновява зайцевъдите.
Ангорският заек е една от най-старите опитомени породи в света. Той се отглежда заради дълговлакнестата си, мека козина, известна като ангорска вълна — едно от най-ценните влакна в текстилната индустрия.
Произход и история
Смята се, че ангорският заек произхожда от района на днешна Анкара в Турция. Оттам се разпространява в Европа, където френските развъдчици правят ангорската вълна известна преди повече от два века. В Северна Америка тя достига чак през 20-те години на миналия век.
Основни породи ангорски зайци
Научното наименование на ангорския заек е Oryctolagus cuniculus. Днес се отглеждат около десет подвида, но пет от тях доминират в производството на влакна:
- Френски ангорски заек – има къса козина по краката и лицето, а вълната му е богата на дълги влакна, идеални за ръчно предене. Средно тегло: 3,5–5 килограма.
- Английски ангорски заек – най-пухкавият и подходящ за домашен любимец. Тежи около 2,5 килограма и има мека, гъста козина в различни цветове – бяла, черна, кестенява или светлокафява.
- Гигантски ангорски заек – достига 5–8 килограма. Обикновено е бял и не линеe.
- Сатенен ангорски заек – отличава се с лъскава, фина и по-интензивно оцветена козина. Средно тегло: 3–5 килограма.
- Немски ангорски заек – селектиран специално за производство на влакна. Не линеe и има устойчива на сплъстяване козина. Един заек може да даде до 2 килограма ангорска вълна годишно.
Тези породи са кротки и спокойни, което ги прави удобни за отглеждане дори в малки ферми.
Събиране и преработка на ангорска вълна
Козината на ангорските зайци може да достигне дължина до 20 сантиметра. Тя е около 7 пъти по-топла от овчата вълна, затова се използва в смеси с други влакна — най-често овча вълна, мохер, коприна или кашмир.
Вълната се събира чрез стригане, подстригване или четкане, в зависимост от породата. При някои зайци, като английската ангора, влакната могат да се събират естествено при линеене, три до четири пъти годишно.
Козината се състои от няколко вида косми – самур, тилотрих, шип и пух, които съставляват между 75% и 95% от общото количество. След стригане се препоръчва лек масаж на животното през първите 4–5 дни, за да се стимулира кръвообращението и растежът на нова козина. След седмица започва редовно четкане – поне два пъти седмично, за да се предотврати сплъстяване.
Хранене и условия на отглеждане
Ангорските зайци са непретенциозни. Хранят се с пресни плодове и зеленчуци – ябълки, круши, моркови, цвекло, зеле, както и със зелени и зърнени фуражи, като царевицата е тяхна любима. Те изискват по-малко пространство от други видове животни, отглеждани за вълна, и живеят средно 5–6 години.
Размножаване
Развъждането на ангорски зайци е сравнително лесно. Женските раждат по 6–7 малки в едно котило, което позволява бързо увеличаване на стадото.
Икономически предимства
- Отглеждането на ангорски зайци може да се комбинира с производство на вълна, месо и участие в изложби, което утроява приходите.
- Ангорската вълна се търси най-вече от малки занаятчии и производители на ръчно предени влакна, които плащат високи цени за качествена суровина.
- Пазарът за ангорска вълна остава стабилен, а търсенето на естествени, ръчно изработени тъкани продължава да расте.
В обобщение:
Отглеждането на ангорски зайци е доходоносен и сравнително лесен бизнес, подходящ както за малки ферми, така и за хоби-развъдчици. При правилна грижа и добра селекция, всеки стопанин може да превърне тези пухкави животни в устойчив източник на доходи — и то с тройна възвръщаемост.
