Европейският парламент даде старт на преговорите за нови правила в Общата селскостопанска политика
След месеци на напрежение и протести из Европа, земеделците получиха първи ясен сигнал от Брюксел — започва работа по опростяване на Общата селскостопанска политика (ОСП).
С мнозинство от 492 гласа „за“, 111 „против“ и 39 „въздържали се“, Европейският парламент прие позицията си по промените и отвори вратата за преговори със Съвета на ЕС. Очаква се окончателното решение да бъде гласувано през ноември 2025 г.
Какво ще се промени за фермерите
По-малко документи, повече доверие
Основната цел на пакета е да се намали административната тежест. Малките и средните стопанства, които сега са задължени да подават десетки отчети и формуляри, ще могат да работят с по-опростени изисквания и по-гъвкави проверки.
Нови условия за екологичните стандарти
Предлага се ферми с площ под 50 дка, както и стопанства, частично сертифицирани като биологични или намиращи се в защитени зони, да бъдат освободени от част от екологичните стандарти (GAEC).
Според евродепутатите целта не е да се отслаби зеленият преход, а да се признае реалността – малките производители нямат капацитета на индустриалните ферми.
Кризисни плащания при бедствия и епидемии
Една от най-съществените новости е въвеждането на задължително кризисно плащане.
То ще се финансира чрез фондовете за развитие на селските райони и ще се активира автоматично при природни бедствия или епидемии по животните – включително чума по дребните преживни или син език.
Прагът за достъп до компенсации ще бъде намален от 20 % на 15 % загуба на доход или производство, което ще позволи повече фермери да получат помощ навреме.
Повече пари за малките фермери
Сред предложенията са по-високи лимити за подпомагане:
-
Годишно плащане до 5 000 евро на стопанство;
-
Еднократна помощ до 75 000 евро за инвестиции и развитие.
Това е особено важно за България, където близо 90 % от земеделските стопанства са малки или средни и често не разполагат с достъп до кредити.
Време и процедури
Европейската комисия представи първоначалния пакет от промени през май 2025 г., като част от своята „Визия за земеделие и храни“.
Сега започват преговорите между Европейския парламент и държавите членки, които ще се проведат между 9 октомври и края на ноември 2025 г.
Парламентът предлага държавите да могат да прилагат новите правила още през 2026 г., дори преди окончателното одобрение от Комисията – за да не се губи време.
Защо това е важно за България
Ако предложенията бъдат приети, българските животновъди и растениевъди ще получат по-реалистични изисквания и по-бърз достъп до подкрепа при загуби.
Много от сегашните проверки и изисквания ще отпаднат, което може да облекчи натиска върху стопаните и администрацията.
Но предстои да се види дали Съветът на ЕС – където всяка държава защитава националните си интереси – ще се съгласи с темпото, което парламентът задава.
„Това е стъпка към връщане на доверието между фермерите и институциите“, коментират от аграрната комисия в Брюксел.
Остава въпросът дали думите този път ще бъдат подкрепени и с реални действия на терен.
