Михаил Михайлов – Какво не казах по време на изложението на Ил дьо Франс

Присъствах в събота на изложението на асоциацията на Ил дьо Франс за България. Исках много да поздравя овцевъдите от асоциацията, но срещата течеше толкова „домашно“, че реших поздравленията и изказването да ги напиша.

Казвам домашно, независимо от присъствието на гостите  от Франция. Те също бяха членове на голямото семейство на Ил дьо Франса. Събитието си беше важно, защото беше и част от честването  на 100 години от създаването на породата.

На първо място искам да поздравя фермерите отглеждащи овце от тази порода от името на Националния съюз на говедовъдите в България, от името на председателя – Димитър Зоров и всички членове на Съюза.

Ние уважаваме нашите колеги и винаги ги приветстваме за техните успехи. Поздрави и за това, което видях в боксовете. Отлични животни, носители на най-ценните качества на породата. Това не го казвам аз. Това е оценката на френските експерти.

Председателят на френската асоциация-г-н Жан Пиер каза:
 – “При мъжките животни – кочовете нямахме никакви затруднения. Всичките бяха прекрасни, всичките си бяха класни „мъжкари“. Трудното беше да определим най-добрата група при женските. Защото всички групи, бяха типични представители на нашата порода.
Поздравявам овцевъдите от асоциацията, те вече не вървят зад нас, те вече вървят до нас.“

Така, че коментара по този въпрос, е излишен, и мога само да добавя , поздравления за работата на овцевъдите и селекционерите при асоциацията.

Поздравявам и семейство Дикови от Оряхово, които взеха четири приза в различните групи. Разбира се, върха на пирамидата или черешката на тортата, както искате така го приемете, бяха кочовете. Страхотни животни. Рядко могат да се видят такива екземпляри.
Позволете ми да разбирам малко от кочове. Преди години отговарях за овцевъдството на Сливенски окръг и произвеждахме 1500 бр кочове от четири породи и 150 пръча годишно.  Сливенски район беше люлката на Тракийската порода.
Сравнявам това което видях сега с тогавашните резултати от Тр. Тънкорунна.

Ще си позволя да ги цитирам за да знаете, че България е имала много добро овцевъдство и вие повеждате „хорото“ в новото време. Средна вълнодайност от майките – 10-11 кг, от дзвиските – 13-14 кг, от кочлетата – 15 кг, от разплодните кочове – над 16 кг. Към това прибавете рандеман от 45%, качество на вълната 64-то, плодовитост биологична – 130-140% и млечност – 50-60 кг. мляко.

Сега е момента и да поздравя професор Илия Димитров. Радетеля на Ил дьо Франса в България. Преди много години, само на няколко километра от тук бяхме „затворени“ в една вила и ни бе поставена задача да изготвим програма за отглеждането на 15 милиона овце в страната. Как ви звучи тази цифра на сегашните един милион. Професорът беше шеф на групата. Справихме се отлично и след това той защити тази програма на най-високо място.

Поздрави за Вас професор Димитров.

Накрая искам да поздравя и най важните хора, старият – нов председател на асоциацията – г-н Пламен Николов, дългогодишен председател на асоциацията, който още през 2013 г в едно свое изказване каза:
– “О
птимист съм и това, което зависи от нас за развитието на породата и месодайното овцевъдство,  и ние ще го направим!“

И наистина го направиха. Поздрави и за новия председател – г-жа Евгения Ачкаканова с пожелания за още по-голямо усъвършенстване на породата – ход напред е винаги е възможен,  за увеличаване на поголовието. Искам също да я предупреда, че ще има нови предизвикателства пред асоциацията – на практика намалено финансиране от държавата, увеличението на изкупните цени при всички случаи ще окаже влияние на месото и то надолу и още куп негативи, на  които не искам да се спирам, защото днес си е един празник за породата и всички трябва да са усмихнати.

Искам само да добавя. На това място, през 2004 г бе основана и започна реална работа първата развъдна асоциация в България –  Регоналната асоциация на млекопроизводителите в Сливенска област и правилно вие правите своите сбирки тук.

И накрая, имам още една минута съгласно регламента. Съгласно програмата ще има и дегустация на печено агнешко. Обръщам се към всички гости, които не са вкусвали печено от Ил дьо Франс нека го дегустират и да се уверят, за какво става дума.
Много пъти съм го разказвал. Преди няколко години купих едно агне от тази порода от фермата на Милен Панайотов от с.Николаево. Занесох го в Сандански, имаше някакъв празник и се печаха агнета. На обяд отивам да си взема агнето от фурната и вътре десетина мъже, които чакат и те да си вземат тавите с печеното агнешко. Готвача почна да вади с дългата лопата всички тави. Техните агнета, местни породи, излизат от фурната с тъмно кафява кожа, кокалите изхвръкнали. Излиза моето франсе, опъната червено-розова кора на кожата. Пухкавичко и апетитно. Всички гледат само към моята тава. Един от местните ме помоли да си вкуса едно парченце. След него втори. На другите лигите им текат. На третия вече му отказах – ще ми изядете агнето бе хора. Каква по-голяма реклама от тази, други овцевъди, да предпочитат твоето печено агнешко.

Накрая отново поздрави за овцевъдите, селекционерите, животните и още по-добри резултати от сегашните.
Ще ви бъде трудно, но овцевъдите са упорити хора и не се отказват лесно.

Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук