2 част/ Разговор за говедовъдството на чаша фрапе. Приликите и разликите между българското и гръцкото животновъдство

Когато се говори за пари, не прилича много да се пие кафе, затова Анасиус Василякас – почетния президент на Холщайн за Гърция и Михаил Михайлов от НСГБ, взеха по чаша студена Рицина и започнаха „тежък“ разговор.

1 част/ Разговор за говедовъдството на чаша фрапе. Приликите и разликите между българското и гръцкото животновъдство

1 част/ Разговор за говедовъдството на чаша фрапе. Приликите и разликите между българското и гръцкото животновъдство

Като домакин, гъркът започна пръв:

– Сега ще ви кажа и нещо за икономиката на фермите, за което ме подпитвате още като седнахме на масата. По отношение на изкупната цена на млякото – твърдо се плаща по 53 цента за кг. На по-малките и отдалечени ферми цената е 36-38 цента и те са обречени с тази цена.
Вие видяхте, че цвета на полето вече е жълт. Но знаете, че зеления цвят прави млякото, той при нас вече изчезна. Нашите сметки показват, че при сегашните разходи и получаване на сегашното подпомагане, една цена от 60 цента за кг мляко са напълно достатъчни да съществува фермата. До преди кризата, фермите, които даваха качествено мляко и добро количество, бяха стигнали 40-41 цента за килограм. Така че, 60 цента са достатъчно, но пак повтарям, само при положение, че инфлацията спре и няма движение на цените нагоре, за това, което се купува за фермата.

Относно субсидиите. Вашите фермери си мислят, че са ни посипали с помощи. Напротив. Всяка година ги намаляват.

Например миналата година получих за фермата допълнително подпомагане от 15 000 евро, за тази година помощта е 10 000 евро.
При нас има стимул за родено теле. Без значение какво е направлението на фермата. За родено, опазено до седем дни теле и съответно маркирано и заведено в книгите на ветеринарите, фермерът получаваше минала година 157 евро. Тази година ще вземем по 120 евро за теле.

Също така сме внесли и предложение за премиране на теле заклано на 12 месеца и над 18 месеца при определени килограми. Условието е едно – да бъде родено и отгледано в Гърция. Засега отговорите са отрицателни.

Няма плодовитост, както чувам, че ще е у вас. Както знаете, ние по-бързо от вас подобрихме генетиката на животните. Внесохме много разплодни животни и продължаваме да внасяме. Сега започва политика за удължаване периодът за заплождане при високопродуктивните крави, по-дълга експлоатация на животните, защото разплодните животни стават все по-скъпи. В тази връзка искаме на всяка отелена юница, родена и отгледана в Гърция фермерът да получава по 500 евро. Няма друг начин да запазим поголовието. На запад също са в криза по отношение мераклии да отглеждат крави. Откъде ще купуваме юници.

Михаил Михайлов – от кои държави купувате юници и как те се адаптират към тежките условия по отношение на горещините. В България климатът вече е идентичен на този в Гърция.

Анасиус Василякас – Ами грешахме много при вноса. След това проучихме пазара детайлно и сега купуваме юници Холщайн най-вече от Чехия и Унгария. Всъщност това е техен Холщайн, който е успял да съхрани около 2.5% кръв от Симентала. Макар и малък процент, помага кравите да са по-издържливи и по-масивни – а ние нали знаете обичаме, големите къщи, големите коли, големите жени и големите крави. Освен това в Чехия има програма за борба с мукозната болест и диариите по телетата. С други думи, получаваме чисти животни. Така скъсяваме преходът на доставката с 1000 км. Добри са и датските животни по отношение на аклиматизацията и там има подобни програми.

Относно горещините. Посетил съм десетки ваши ферми преди години. Никъде нямаше вентилатори и оросители. Само с вентилатор не става. Насила обливаш кравата с въздух при 40 градуса температура. Също така повдигнахме покривите на старите обори и си решихме въпроса с водата във фермите.

След като разбрахме, че субсидиите и помощите ще намаляват, започнахме друга политика. Да се изкупува на добри цени нашата продукция, да се изготвят традиционните гръцки хранителни продукти, само от гръцка суровина. По този начин ще задържим цените и няма да позволим вносната суровина закупена на по-ниски цени да измести нашите продукти. Това не винаги се получава обаче. За да станат удобни на обществото, които и да са управляващите, правят реверанс. Тази година например внесоха живи агнета от чужбина на по-ниска цена от нашата и след като бяха заклани имаха нашия син печат, но бяха с евро по-надолу от нашата цена. И така чуждите агнета се продадоха, а нашите останаха.

Сега готвим един документ, разбрах от вас, че и вие правите нещо подобно. Ще искаме защитна цена на млякото, като за целта искаме екип, които да констатира каква е цената на млякото на всеки три месеца и съответно да има защитни мерки при по висока себестойност от пазарната цена в момента.
Също така сме внесли предложение за участие на наши представители по време на съветите на административните служби. Ние на общите срещи говорим едно, от институциите се вземат други решения и в крайна сметка кой ги е прокарал не може да се разбере. Не може хора, които нямат собствени животни, хора които не са управлявали ферма с повече от 400 животни, каквато е моята, да вземат решения вместо мене. Да си купят животни и да правят с тях каквото искат.
Също така ще водим непримирима борба против елинизацията на внесените продукти – разбирай щом е гръцки югурт да е направен от гърцко мляко, произведено в Гърция.

Михайлов – в момента нашата група от фермери пътува за Брюксел и утре (т.е. днес) ще бъде срещата с комисаря по земеделие към ЕК. Там ще бъдат поставени подобни въпросите, които вълнуват фермерите от двете страни.

След последната наздравица, Василякас тръгна към фермата си, а ние за България да проследим хода на срещата в Брюксел.

Тоня Мишева

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук