1 част/ Разговор за говедовъдството на чаша фрапе. Приликите и разликите между българското и гръцкото животновъдство

На брега на морето в Кавала, на чаша фрапе се срещнаха и разговаряха за млечното говедовъдство г-н Атанасиус Василякас – почетен председател на Холщайн за Гърция и Михаил Михайлов – ИД на НСГБ. Подобни срещи, двамата си организират всяка година и правят анализ на настоящето и прогноза за бъдещето, което се случва в говедовъдството.

Кой е г-н Василякас. Може би един от най-опитните говедовъди на Гърция. От 1980 г – завършвайки специалност животновъдство в Солунския университет, започва работа към гръцката кантора за внос на животни от България. Тогава бяхме значително по-напред от гърците по отношение селекцията и организацията на производството. Натрупва огромен опит. Все пак десет години да посетиш многократно най-добрите наши стопанства и да закупиш хиляди добри животни, си е голяма школа. Познава отлично нашите ферми в Добруджа, Пловдивско и Сливен по онова време.

Михаил Михайлов му припомни, как през 1988 г Василякас е бил в Сливенско и е закупил 50 отлични юници от Кафявата порода и същите са престояли на карантина на Изложбеното място край Сливен.

Какво разказа г-н Василякас за ситуацията в момента в Гърция:
Вие си мислите, че ни посипват с пари. Имаше такъв период, но това беше доста отдавна, когато с Португалия влязохме в ЕС и не беше проблем да се подпомагат стабилно две държави. Сега млечното говедовъдство е най-трудното животновъдство. Аз също имам ферма с 300 крави и още стотина млади животни и знам най-добре, какво означава да произвеждаш мляко. Напук на това, което се случва –  моята ферма е в района на Ксанти. От 30 стабилни млечни ферми, останаха едва десет. И въпреки това в момента подготвям старта на нова ферма, която ще  се управлява от моят зет.

Пропуснахме да кажем, че Василякас е основателя на развъдната асоциация на Холщайн на Гърция и в момента е почетен председател. Отстъпил е мястото на по-младите говедовъди, но често пътува с тях до Атина на срещи в министерството.

 – „През последните години бяхме направили много – наложихме млякото Седем дни, успяхме да ограничим вносът на сурово мляко, наложихме етикета “Произведено в Гърция”. Наистина, цените за обществото бяха по-високи, но качеството бе на ниво. През последните години, за да се укроти обществото се започна отстъпление по направеното от нас и съответно това се отрази на цената на млякото. Малко като черен хумор е, че ние задоволяваме нуждите от краве мляко на страната едва на 40%. Все пак сме по-добре от вас. Аз следя статистиката. Ние произвеждаме около 630 000 т сурово мляко годишно от 80 000 бр крави.  Доколкото знам, вие произвеждате това мляко от над 200 000 бр крави. В нашите фермите, в които се отглеждат крави  от породата Холщайн, и които са под селекция, са над 30 000 броя глави за 2021 г и приключиха със средна млечност от 8 900 кг.

Искам да добавя, че нашата асоциация се занимава не само с развъждането, но и с браншови въпроси. Знам, че у вас не можело така. Вероятно умело се прилага принципа разделя и владей. Ние също имаме  браншови проблеми. Всеки иска да води бащина дружина. Отиваме в Атина в министерството и там представители на 4-5 говедовъдни организации. Дават на всеки думата и те повтарят едно и също слово. Имаме един председател на организация, който говори по един час. Аз съм извадил 200 от евро от джоба си за билет и губене на ден, за да му слушам фантазиите. От министерството само това и чакат. За тях не остава време да говорят и закриват съвещанието. През последните години ни омръзна да учим министрите на занаят. Повечето, които идват са адвокати или други специалности далече от земеделието. Докато ги научим на нещо и ги сменили. Не се получава сякаш така. В крина сметка  обора не е най-доброто училище за министри в земеделието. Разбира се, те трябва да са нацапали обувките си с торта и костюмите им да замиришат на силаж, но тяхната работа е друга.
Опре ли обаче ножа до кокала сме единни – при нас е така. Тракторите веднага излизат. Доколкото си спомням преди години и вие бяхте попаднали в една такава обсада”.

Двамата събеседници бяха изпили кафето и решиха разговорът за финансирането на говедовъдството да продължи на чаша рицина.

Утре: Разговор за говедовъдството – парите

Тоня Мишева

Сега ще ви кажа и нещо за икономиката на фермите, за което ме подпитвате още като седнахме на масата. По отношение на изкупната цена на млякото- твърдо 53 цента за кг. На по малките и отдалечени ферми цената е 36-38 цента и те са обречени с тази цена. Вие видяхте, че по полето вече цвета е жълт. Но знаете, че зеления цвят прави млякото. Нашите сметки показват, че при сегашните разходи и получаване на сегашното подпомагане, една цена от 60 цента за кг мляко са напълно достатъчни да съществува фермата. Определено всяка година ни се намалява субсидията. Например миналата година получих за фермата подпомагане от 150 000 евро, за тази година помощта е 100 000евр У нас има стимул за родено теле. Без значение какво е направлението на фермата. За родено, опазено до седем дни тле и съответно маркирано и заведено в книгите на ветеринарите фермера получаваше минала година 157 евро. Тази година ще вземем 120 евро. Няма плодовитости, както чувам, че ще е у вас

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук