Михаил Михайлов – Субсидиевъдство – това ли е манталитета на животновъдите

Едно изказване, на зам-министър Неков, пред Комисията по земеделие, предизвика много коментари при животновъдите. Много от тях не са съгласни с определянето им като субсидиевъди, нито пък искат някой да им променя манталитета.

Все пак трябваше и някой да направи коментар по това, за да се разбере дали министерството ще води борба за промяна на манталитета на животновъдите или ще отдели следващите четири месеца за реална помощ на животновъдите.

Искам да започна с думите на Радой Ралин, казани преди много години, вероятно по подобен случай, но при друг политически модел.

„О, НАША ДРАМА
Ний дадохме по теб толкова лева
И даваме толкова насоки.
Но май „ Многострадална Геновева“
Проблеми има много по-дълбоки“

С тези четири реда, мисля, че се намира и отговора, относно изказването на г-н Неков.

– „Цялата дейност на ръководството на аграрното министерство през изминалите 4 месеца се върти около ефективността на средствата, които трябва да бъдат оползотворени. Това е борба и с манталитета на самите земеделски производители, които виждат селското стопанство като едни субсидии. Раздаването на неефективни средства се нарича субсидиевъдство“.

Колкото и елегантно да е казано, не може под един знаменател да се слагат на едно място, тези които инвестират в база, производство и стават роби на фермите си, и тези – определено има такива, които само вземат субсидии.

Това го казват с години фермерите с променен манталитет, доказано на терена. За да има субсидиевъдство, значи контролът е занижен или въобще го няма. Все пак контролът не го правят фермерите. Правят го „белите якички“, макар и да са на заплата при фермерите с променен манталитет (които произвеждат и носят пари на тази държава).

Вместо да говорим за манталитет направете си проверките и ще разберете кой-кой е. Имаме 50 000 ферми в страната и поне 5000 проверяващи. Падат се по десет ферми на човек.

Имаме стотици ферми, в които субсидиите са използвани по назначение. Няма как да стане без да дадеш няколко десетки хиляди за да се регистрираш по чл.137. Всичко друго направено във фермите струва по 200 000 лв досега – трактор, шаси, фуражораздаващо ремарке, доилна инсталация, ако искате дегиталното управление и робота за доене. Как мислите г-н Зам.-Министър, един фермер получил ли е толкова много субсидии.

Съвсем правилно казвате, че това „не са европейски средства, които трябва да бъдат усвоени и да се интересуваме единствено от загубите, а на нас основния ни приоритет е къде ги инвестираме тези средства и дали те водят до добавена стойност.“

Остава обаче да кажете как фермерите да покрият загубите, които носят от несправедливите цени на млякото. Много добре се знае, че себестойността на млякото изпреварва продажната цена. Единственият източник за покриване на тези загуби е да се използват субсидиите. Нямаме други инструменти.

Също така не споменавате хилядите левове кредите, които са взети за усъвършенстване на фермата, тези пари нали трябва да се връщат. Затова и фермерите непрекъснато настояват да им бъдат изплащани помощите в срок. Защото банката не чака. Не я интересува нито проверки, нито бюджет нито ЕС.

И едно пояснение за самите субсидии. Защо трябва да се смята, че субсидиите трябва да се инвестират, че дори да достигнем до принадена стойност. Субсидиите се дават за извършване на определени дейности от фермера. За да се изпълнят поетите ангажименти фермерите харчат пари, парите от субсидиите. На практика те ги инвестират – почистване на пасища – как ще се оправят тази година при високите цени на нафтата, един господ знае. Но проверяващите идват с метърчето и мерят тревата и бодилите.
При всички други мерки фермерите имат разходи, които някои път надминават самата субсидиия.
Следват данъка, има такъв, да се знае, негативен резултат от проверка също намалява субсидията, минимален пропуск в попълването на документите също, неизпълнение на поет ангажимент – следва редукция с наказание на субсидията. Хайде да не гледаме на субсидията, като сума поднесена в тава на фермера да си купи джип или да отиде на Малдивите.

Интересното е, че четири месеца се въртим около едни пари, за които се знае, че ако остане нещо от тях, фермерът ще ги даде да покрие загубите.

Националния съюз на говедовъдите в България – НСГБ внесе материал в Мзх, в който се вижда, че себестойността на кг мляко е от 1.34- до 1.52 лв за различните ферми.
Как бихте отговорили, с какво ще покрие тази разлика фермерът -с де минимиса ли, или с ковид мярката. С първата помощ може да се изхрани една крава 3 дни, а с другата десетина дни.</s

Може би по-полезно щеше да е тези четири месеца да бяха направени програми и мероприятия за борбата с горещините, те вече са при нас. Подготовка никаква, дори поливна вода няма в някои райони.
Следва изготвяне програма за установяване разходите при производството на кг мляко.

Всеки ден фермерът трябва да знае себестойността на млякото.

Всеки ден имаме промяна на цените на фуражите. Създаване инструменти за поддържане баланса себестойност -цена на млякото.

НСГБ внесе писмо, относно информацията, която се иска от фермерите – образци на дневниците и преминаване на електронен носител на информацията. Ще бъде внесено и предложение относно проверките. Подобряване информацията, създаване на анализаторски екип по отношение въпросите в животновъдството. Започване работа по роботоризиране на фермите, поставяне на фотоволтаици на покривите понижаване температурата в оборите и още, и още и още.

Всичко това го има в манталитета на нашия фермер.

За в случай, че сте забравили:

МАНТАЛИТЕТ – Начин на мислене, обусловен от степента на културното развитие на отделния човек.

Господа управляващи, не закачайте манталитета на фермерите, те не са роботи и все пак да се знае, че именно те са ви работодателите. Не ги дразнете, макар и елегантно.

И си позволявам да завърша с няколко строфи отново от Радой Ралин

Хляб наш насущнии
Дай ни го и днес
За да сме послушни-
Имаш интерес

Михаил Михайлов – Изп. Директор НСГБ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук