Овцевъди и овцевъди

Скоро прочетохме, как един овцевъд се оплакваше, че ликвидира стадото си, защото не му излиза сметката. Към разходите за фураж, консумативи и други, човекът накрая прибави и заплатата на работника на който плащал 1000 лева заплата месечно. Оказа се, че стадото му наброява 103 овце.
Ами как да му излезе сметката при тази ситуация. Няма начин. То ако ставаше така, всички щяхме да си вземем по едно стадо овце.

Това ни доведе до мисълта да напишем нещо за овцевъд на който му излиза сметката. Намерихме един такъв – французин. Добре подготвен по овцевъдство, израснал в дома на дядо си, който  отглеждал овце, след това стадото го поема майка му и след като тя се пенсионира, след няколко години започва той да се грижи за него.

Основава управлението на овцете си върху две основни оси: да управлява максимално работното си време, от една страна, и да се възползва максимално от околната среда на фермата си, от друга.

Какви са му задълженията:

Да се грижи за 220 овце-майки Mouton Vendée

30 часа работа на седмица + семейна помощ

100 ха, в т.ч  30 ха гори и 70 ха постоянни ливади, 24 парцела по 2 ха за ротационна паша

Овцевъдът е двойно активен, той е служител на компания за зеленчукови семена и е зает 35 часа седмично, поради което се стреми да ограничи времето, прекарано във фермата до около тридесет часа седмично.

 – „Приключвам работата си около 17 часа, отделям около 3 часа на ден на стадото и 20 часа през уикенда”. 

 Когато поема стадото от майка си, намалява броят на овцете-майки до 220. Той е оборудвал двете си помещения, в които нощуват овцете, с всичко необходимо по отглеждането.
През 2021-2022 г. кампанията по агнене започва  от 15 декември до 15 януари за производство на великденски агнета.
  Обмисля да сегментира още повече, с партида агнета през септември, за да бъдат готови за Коледа.

  –  „Това ми позволява от една страна да имам паричен поток няколко пъти в годината и също така да намаля натиска върху фуражния ресурс. »

Целта му е да произвежда тревни агнета с максимално използване на пашата.

 – „Искам моите агнета, веднъж отбити, да са почти готови за тръгване към пазара”.

Интересното е, че кочовете ги избират и купуват селекционерите на фирмата, която му купува агнетата, а това показва, че те са много добри. 

Овцевъда използва селскостопанска фирма за почти всички полски работи – от косене на сеното до балиране, торене и сеитба.

 – „За мен е сравнително скъпо, но това е начин да посветя цялото си налично време за отглеждане на стадото”.  

И следва най-интересното. Философията на неговото оперативно управление е:
– „Вместо да се борим срещу природата, по-добре е да мислим как да се възползваме от нея.   През зимата се случва парцелите да са изцяло под вода. След водата израства тръстиката достигаща 1,5 метра височина.  Ние я отрязваме, колкото може, за да ограничим нейното разширяване. Но не знаехме какво да правим с растителните отпадъци. След това ми дойде идеята да правя слама за пресушените овце, като източник на фибри. И ето, изненада – Хареса им! Разширих идеята и опитах да дам и на агнетата. Същият ентусиазъм от страна на агнетата. Следва решението да използвам тръстиката и като постеля.
На цената на сламата е много интересно да имаш собствен ресурс – тръстика. Още повече, че по тръстиката има по-малко прах, така че агнетата почти нямат конюнктивит.  Тръстиката представлява добив от около девет тона сухо вещество на хектар или около двадесет 450 кг бали.  Аз  използвам средно по една бала седмично и тази слама е много лесна за разпределяне  “.

  Засега овцевъдът е доволен от приходите и няма намерения да ликвидира стадото.

1 КОМЕНТАР

  1. И в България сметката на овцевъд би излязла на плюс, ако на 220 овце разполага със 100ха пасища около фермата и може да ги изхранва с ротация на площите и без пастир. Но не се сещам да има овцеферма разполагаща с толкова пасища около себе си. Примера с французина е хубав, но не отговаря на действителността в страната ни. Родната действителност е описана в увертюрата на статията. Овцевъдите масово не разполагат с нужните площи пасища, които да отговарят на бройките им животни. И очертаните пасища са разхвърляни като малки петна из землищата на различни селища, често отдалечени от района, който реално се изпасва. Така че френския пример тук е неприложим и несъпоставим. За съжаление тук чертожниците са с предимство пред реалните животновъди. И поради това подпомагането на площ е водещо, а не подпомагането базирано на реална фермерска продукция -животни, приплоди, мляко, месо, вълна.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук