Генетичното подобрение на местните породи и има ли почва у нас

В момента у нас се води селекционна дейност с 33 породи овце, от които 19 са т.н автохтонни породи овце. Общият брой на контролираните овце е в рамките на 374 000 бр. Само при автохтонните, броят на контролираните овце е около 100 000 бр.

Главната задача при тези породи е да се съхранят качествата на породата. И тук идва въпросът, необходимо ли е да се води толкова задълбочена селекционна работа, като не се гони увеличаване на продуктивността.
Единствено представителите на Маришката порода призовават за започване работа по генетичното израства на породата и съответно увеличаване на продуктивността.

В тази материя има и други въпроси.
Тези породи са създадени от народната селекция. Най-добрите екземпляри, чрез естествен подбор са оцелявали и продължавали рода на породата. Сега ние сме се намесили много яко в развитието на породите, прилагайки развъдни стойности, ИО, Лапароскопия и др. – поне така е записано в доста от програмите на асоциациите. Навремето, когато тези неща ги е нямало хората са успели не само да съхранят, но и увеличат отчасти продуктивността на животните.
Но и това си има таван.

Как мислите, каракачаните навремето, ако са можели, нямаше ли да увеличат продуктивността на Каракачанската овца. И следва въпросът – с мероприятията по селекция, които се извършват с местните породи, няма ли да променим породата, нали целта е да я запазим.

И идва следващият въпрос, при такава задълбочена селекционна работа, не трябва ли да има ръст на продукцията.
Другите го правят.

Например гърците са започнали селекционна работа през 1966 г с тяхната местна порода Хиос и днес вече тя е най-ефективна гръцка порода овце с пазарно производство на мляко от 304 ± 96 kg за 193 ± 35 дни доене.

И идва следващият въпрос: – Трябва ли да инвестираме повече в генетичното подобрение на местните български породи, не само за запазване на биологичното разнообразие, но и за повишаване на производителността и устойчивостта на животните. Мит ли е, че местните племена не могат да бъдат продуктивни. Ако е така, защо да се инвестират толкова средства за селекция, като може само да се регулира инбридинга, чрез кочовете.

Вероятно, нищо не разбрахте, какво искаме да кажем, но че повдигаме този въпрос е достатъчно, за да се разбере че има проблем и той трябва да започне да се решава. Ако не, продължаваме си по старому с потупване по гърба, вземане на субсидиите с мерак увеличението им всяка година, защото ниската продуктивност трябва да се компенсира с нещо.

Ovce & Kozi.com

 

6 КОМЕНТАРИ

  1. Не може да става така , особено в планинските региони , където условията не предполагат увеличаване на живото тегло и мляко, както и плодовитостта

    • Gercho Gerchev Аз съм във планински регион и съм вкарал поне 5 породи като кръв във една…Марушка вакла овца вирее във планински район…Не участвам във нито една развъдна асоциация…И не е вярно твърдението че нищо не може да се пипа във планинския район…Точно там са измамите със автохонните породи….Да не косиш,да не стрижеш защото вълната пада от зор….Да гласуваш за ДПС…И да лапаш само субсидий…За сажаление това са фактите

    • Митко Кънчев с маришката може да се кръстосва в планината, да се влее кръв

    • Gercho Gerchev Аз ще ви пратя на лично съобщение снимки…Да видите какво може да вирее на 1500м.н.в…Без никаква субсидия по селекция и развъдни фиктивни дейности

  2. За съжаление…Тази тема трябваше да залегне още във самия първи програмен период.И сега да имаме конкурентни резултати със собствени породи…А не да се бием в гърдите 13 години как сме били патриоти и сме пазели Българското….Ок.Но виждаме че Европейците ни усетиха и затегнаха кранчето…Сега какво правим при свършен факт

  3. Генетично подобрение – добре. Но преди да се стигне до него, в страната имаме изключително тежък проблем с типичноста и породността в популациите претендиращи да са една или друга местна порода. Да вкараш типично мъжко животно сред разнородна и дори крайно нетипична група женски НЕ Е ЧИСТОПОРОДНА СЕЛЕКЦИЯ, а имитация на такава селекция. И приплодите от тази имитация на породна селекция са само имитация на породата за която им се издават сертификати. Фактически в страната преобладаващо се развъжда поглъщателно и с цел субсидии. Същите субсидии, които би трябвало да са предназначени САМО за добросъвестните животновъди, които реално извършват чистопородна селекция и съхраняват местните ни породи в техния тип. Едва когато цялата популация именувана с дадено породно име притежава типичността на дадената порода и дава типично поколение с константни белези, едва тогава може да се мисли за повишаване на продуктивност ЧРЕЗ ЧИСТОПОРОДНО развъждане. И само при тези условия ще имаме от една страна съхраняване на автентичната генетика на местната порода и от друга повишаване на продукцията от нея, но без загуба на други нейни ценни качества като приспособимистта към местните природоклиматични условия. Още в първата половина на ХХвек доайени на българската животновъдна наука са апелирали именно за подобрение на местните породи САМО чрез чистопородно развьждане. За съжаление към момента не се забелязва единна воля в различните нива ангажирани с породната селекция за изчистване на популациите от нетипичната сбирщина. А наличието на този “баласт” нанася щети на типичната част от популациите и вреди на реалното съхранение на породите.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук